Union européenne

(1)

(2)

(3)

L 140/16 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

ДИРЕКТИВИ

ДИРЕКТИВА 2009/28/ЕО НА EВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 април 2009 година

за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общ­ ност, и по-специално член 175, параграф 1 и член 95 от него във връзка с членове 17, 18 и 19 от настоящата директива,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет

(1) ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 43.

,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите

(2) ОВ C 325, 19.12.2008 г., стр. 12.

,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора

(3) Становище на Европейския парламент от 17 декември 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 6 април 2009 г.

,

като имат предвид, че:

(1) Контролът на енергийното потребление в Европа, както и увеличеното използване на енергия от възобновяеми източ­ ници заедно с енергоспестяването и увеличената енергийна ефективност представляват важни части от пакета от мерки, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове и за съобразяване с Протокола от Киото към Рамковата кон­ венция на Организацията на обединените нации по изме­ нението на климата, както и с допълнителни общностни и международни ангажименти за намаление на емисиите на парникови газове след 2012 г. Тези фактори играят важна роля за подобряване на сигурността на енергийните доставки, за насърчаване на технологичното развитие и иновациите и създаване на възможности за заетост и регио­ нално развитие, особено в селски и изолирани области.

(2) По-специално увеличените технологични подобрения, стимулите за използване и разрастване на обществения транспорт, използването на технологии за енергийна ефек­ тивност и използването на енергия от възобновяеми източ­ ници в транспорта са едни от най-ефективните инструменти, чрез които Общността може да намали своята зависимост от внос на нефт в транспортния сектор, в който

проблемът със сигурността на енергийните доставки е осо­ бено сериозен и влияе върху пазара на горивата за транспорта.

(3) Възможностите за постигане на икономически растеж чрез иновации и устойчива и конкурентна енергийна политика са признати. Производството на енергия от възобновяеми източници често зависи от местни или регионални малки и средни предприятия (МСП). От голямо значение са възмож­ ностите за растеж и заетост, които се създават в държавите- членки и техните региони от инвестициите в регионално и местно производство на енергия от възобновяеми източ­ ници. Следователно Комисията и държавите-членки следва да подкрепят националните и регионалните мерки за раз­ витие в тези области, да насърчават обмена на най-добри практики в производството на енергия от възобновяеми източници между местни и регионални инициативи за раз­ витие и да насърчават използването на финансиране от структурните фондове в тази област.

(4) При насърчаване на развитието на пазара на енергия от възобновяеми източници е необходимо да се отчете полож­ ителното въздействие върху възможностите за регионално и местно развитие, перспективите за износ, социалното сбли­ жаване и възможностите за заетост, особено що се отнася до МСП и независимите производители на енергия.

(5) С цел да се намалят емисиите на парникови газове в Общ­ ността и зависимостта ѝ от вноса на енергия, развитието на енергията от възобновяеми източници следва да бъде тясно свързано с увеличаването на енергийната ефективност.

(6) Подходящо е да се подпомогне фазата на демонстрация и пускане на пазара на децентрализирани технологии за енер­ гия от възобновяеми източници. Преминаването към децен­ трализирано производство на енергия носи редица ползи, включително използването на местни източници на енер­ гия, по-голяма сигурност на енергийните доставки на местно равнище, по-къси транспортни разстояния и нама­ лени загуби на енергия при пренос. Такова децентрализ­ иране също така насърчава развитието и сближаването на Общността чрез предоставяне на източници на приходи и разкриване на работни места на местно равнище.

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/17

(7) С Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници във вътрешния елек­ троенергиен пазар

(1) ОВ L 283, 27.10.2001 г., стр. 33.

и Директива 2003/30/ЕО на Европей­ ския парламент и на Съвета от 8 май 2003 г. относно насърчаването на използването на биогорива и други възоб­ новяеми горива за транспорт

(2) ОВ L 123, 17.5.2003 г., стр. 42.

бяха установени определе­ ния за различните видове енергия от възобновяеми източници. С Директива 2003/54/ЕО на Европейския пар­ ламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите пра­ вила за вътрешния пазар на електроенергия

(3) ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 37.

бяха установени определения за електроенергийния сектор като цяло. В интерес на правната сигурност и яснота е уместно да се използват същите или подобни определения и в настоящата директива.

(8) Съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г., озаг­ лавено „Пътна карта за енергията от възобновяеми източ­ ници — енергии от възобновяеми източници през ХХI век: изграждане на по-устойчиво бъдеще“ показа, че целта за 20 % общ дял на енергията от възобновяеми източници и целта за 10 % енергия от възобновяеми източници в транс­ порта биха били уместни и постижими задачи, както и че наличието на рамка, която включва задължителни цели, следва да осигури на стопанската общност необходимата дългосрочна стабилност, за да могат да се извършват рацио­ нални, устойчиви инвестиции в сектора на енергията от възобновяеми източници, които могат да намалят зависи­ мостта от внасяните изкопаеми горива и да стимулират използването на нови енергийни технологии. Тези цели съществуват в рамките на повишаването на енергийната ефективност с 20 % до 2020 г., както е предвидено в съоб­ щението на Комисията от 19 октомври 2006 г., озаглавено „План за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала“, което беше одобрено от Европейския съвет от март 2007 г. и от Европейския парламент в неговата резолюция от 31 януари 2008 г. относно този план за действие.

(9) Европейският съвет от март 2007 г. потвърди ангажимента на Общността за развитие в рамките на цялата Общност на енергия от възобновяеми източници след 2010 г. Европей­ ският съвет утвърди задължителна цел за 20-процентен дял на енергия от възобновяеми източници от общото потреб­ ление на енергия на Общността до 2020 г. и задължителна цел, която да бъде постигната от всяка държава-членка, за минимум 10-процентен дял на биогорива от потреблени­ ето на бензин и дизелово гориво в транспорта до 2020 г., което да бъде постигнато по икономически ефективен начин. Европейският съвет декларира, че обвързващият характер на целта за биогоривата е уместен, при условие че те се произвеждат по устойчив начин, че биогоривата от второ поколение станат търговски достъпни и че Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива

(4) ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58.

бъде изменена, за да се даде възмож­ ност за прилагане на адекватни съотношения на смесване. Европейският съвет от март 2008 г. отново заяви, че е от

съществено значение да се разработят и прилагат ефективни критерии за устойчивост на биогоривата и да се гарантира търговската наличност на биогорива от второ поколение. Европейският съвет от юни 2008 г. отново припомни кри­ териите за устойчивост и разработването на биогорива от второ поколение и подчерта необходимостта от оценка на възможното въздействие на производството на биогорива върху селскостопанските хранителни продукти и при необ­ ходимост от предприемане на действия за преодоляване на недостатъците. Той също така заяви, че следва да се извърши и допълнителна оценка на екологичните и социалните последици от производството и потреблението на биогорива.

(10) В своята Резолюция относно Пътна карта за енергията от възобновяеми източници в Европа от 25 септември 2007 г.

(5) ОВ C 219 E, 28.8.2008 г., стр. 82.

Европейският парламент призова Комисията да представи до края на 2007 г. предложение за законо­ дателна рамка за енергията от възобновяеми източници, като се позова на важното значение на задаването на цели за дела на енергия от възобновяеми източници както на равнище Общност, така и на равнище държава-членка.

(11) Необходимо е да бъдат формулирани прозрачни и нед­ вусмислени правила за изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници и за определяне какви са тези източници. В този контекст следва да се включва енергията, налична в океаните и други водни басейни под формата на вълни, морски течения, приливи и отливи, градиенти на океанската термална енергия или градиенти на солеността.

(12) Използването на селскостопански материали като твърди и течни торове, както и на други отпадъци от животински и органичен произход за производството на биогаз, поради високия си потенциал за ограничаване на емисиите на пар­ никови газове предлага значителни предимства от гледна точка на околната среда както при производството на топ­ линна и електроенергия, така и при използването му като биогориво. Поради децентрализирания си характер и регио­ налната инвестиционна структура инсталациите за биогаз могат да окажат значителен принос за устойчивото разви­ тие в селските райони и да открият нови възможности за приходи на земеделските стопани.

(13) Предвид позициите на Европейския парламент, Съвета и Комисията е уместно да бъдат установени задължителни национални цели, съвместими с 20-процентния дял на енергията от възобновяеми източници, както и с 10-процентния дял на енергията от възобновяеми източ­ ници в транспорта за потреблението на енергия в Общ­ ността до 2020 г.

(14) Основното предназначение на задължителните национални цели е да се създаде сигурност за инвеститорите и да се насърчи трайното развитие на технологиите за производ­ ство на енергия от всички видове възобновяеми източници. В този смисъл не е подходящо вземането на решение дали дадена цел да е задължителна да се отлага до настъпването на бъдещо събитие.

(1)

(2)

(3)

L 140/18 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

(15) Изходната позиция, потенциалът за производство на енер­ гия от възобновяеми източници и енергийният състав на всяка държава-членка са различни. Ето защо е необходимо да се преобразува общностната цел за 20 % дял в индиви­ дуални цели за всяка държава-членка с оглед на справед­ ливо и адекватно разпределение, като бъдат отчетени различните изходни позиции и потенциал на държавите- членки, включително настоящите нива на енергия от възоб­ новяеми източници и енергийният състав. Уместно е това да бъде направено, като се разпредели между държавите- членки изискваното общо увеличение на използването на енергия от възобновяеми източници въз основа на еднакво увеличение на дела на всяка държава-членка, претеглено спрямо техния БВП, приспособено да отрази техните изходни точки, и при отчитане, изразено като брутно крайно потребление на енергия, като се вземат предвид уси­ лията, положени до момента от държавите-членки за използване на енергия от възобновяеми източници.

(16) От друга страна, подходящо е целта за 10-процентен дял на енергия от възобновяеми източници в транспорта да се зададе на едно и също равнище за всички държави-членки, за да се осигури съответствие в спецификациите и достъп­ ността на транспортните горива. Тъй като транспортните горива се търгуват лесно, държавите-членки, които разпо­ лагат с по-малки количества от съответните ресурси, ще могат лесно да си набавят биогорива от другаде. При все че технически е възможно за Общността да изпълни целта си за използване на енергия от възобновяеми източници в транспорта само от собствено производство, вероятно и желателно е тази цел да бъде фактически изпълнена чрез съчетание на собствено производство и внос. За тази цел Комисията следва да наблюдава предлагането на пазара на Общността за биогорива и, ако е уместно, следва да пред­ лага подходящи мерки за достигане на балансиран подход между вътрешното производство и вноса, отчитайки, inter alia, развитието на многостранните и двустранните търгов­ ски преговори, екологичните, социалните и икономичес­ ките съображения, както и сигурността на енергийните доставки.

(17) Подобряването на енергийната ефективност е основна цел на Общността, насочена към постигане на 20 % повишаване на енергийната ефективност до 2020 г. Тази цел, заедно с действащото и бъдещото законодателство, включително Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийните харак­ теристики на сградите

(1) ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 65.

, Директива 2005/32/ЕО на Евро­ пейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти

(2) ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 29.

и Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното пот­ ребление на енергия и осъществяване на енергийни услу­ ги

(3) ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 64.

, играе ключова роля, за да се гарантира, че целите по отношение на климата и енергията се постигат на възможно най-ниска цена, а може също така и да създаде нови въз­ можности за икономиката на Европейския съюз. Полити­ ките за енергийна ефективност и енергоспестяването са най- ефективните методи, с които държавите-членки могат да увеличават процентния дял на енергия от възобновяеми

източници, и по този начин държавите-членки ще постиг­ нат по-лесно както общите национални цели, така и целите за енергия от възобновяеми източници в сектора на транс­ порта, установени в настоящата директива.

(18) Държавите-членки ще бъдат задължени да направят значи­ телни подобрения по отношение на енергийната ефектив­ ност във всички сектори с цел по-лесно постигане на своите цели по отношение на енергията от възобновяеми източ­ ници, като тези цели се изразяват в процент от брутното крайно потребление на енергия. Енергийната ефективност в сектора на транспорта е крайно необходима, тъй като, ако цялостното търсене на енергия в транспорта продължава да расте, е вероятно да става все по-трудно устойчивото пости­ гане на задължителна цел за дял на енергията от възоб­ новяеми източници. Ето защо задължителната цел за 10-процентен дял за транспорта, която трябва да бъде постигната от всички държави-членки, следва да се опре­ дели като дела от крайно потребление на енергия в транс­ порта, който да бъде постигнат от възобновяеми източници като цяло, а не единствено от биогорива.

(19) За да се осигури постигането на общите задължителни национални цели, държавите-членки следва да работят за постигането на индикативна крива, очертаваща пътя към постигането на техните крайни задължителни цели. Държавите-членки следва да създадат национален план за действие относно енергията от възобновяеми източници, включващ информация за целите по сектори, като се има също предвид, че съществуват различни видове приложе­ ния на биомасата и затова е от съществено значение да бъдат мобилизирани нови ресурси от биомаса. Освен това държавите-членки следва да установят своите мерки за пос­ тигането на тези цели. При оценяването на своето очаквано брутно крайно потребление на енергия в националния си план за действие относно енергията от възобновяеми източ­ ници всяка държава-членка следва да преценява приноса, който мерките за енергийна ефективност и енергоспестяв­ ане могат да окажат за постигане на нейните национални цели. Държавите-членки следва да вземат предвид въз­ можно най-доброто съчетание от технологии за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници.

(20) За да се даде възможност за оползотворяване на техниче­ ския напредък и на икономиите от мащаба, индикативната крива следва да отчита възможността за по-бърз растеж при използването на възобновяеми източници на енергия в бъдеще. По този начин може да бъде отредено специално внимание на сектори, които страдат диспропорционално от липса на технически напредък и на икономии от мащаба и по тези причини остават не достатъчно развити, но които биха могли в бъдеще да имат значителен принос за изпъл­ нение на целите за 2020 г.

(21) Индикативната крива следва да вземе за отправна точка 2005 г., тъй като това е последната година, за която са на разположение надеждни данни за националните дялове на енергия от възобновяеми източници.

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/19

(22) За постигането на целите на настоящата директива е необ­ ходимо Общността и държавите-членки да посветят значи­ телни по своя размер финансови средства за научноизследователска и развойна дейност по отношение на технологии за енергия от възобновяеми източници. По-специално Европейският институт за иновации и техно­ логии следва да отреди приоритетно място на научните изследвания и разработването на технологии за енергия от възобновяеми източници.

(23) Държавите-членки може да насърчават местните и регио­ налните органи да определят цели в допълнение към нацио­ налните цели и да включат местните и регионалните органи в изготвянето на национални планове за действие за енер­ гия от възобновяеми източници и в повишаването на осве­ домеността относно ползите от енергията от възобновяеми източници.

(24) За да използват пълния потенциал на биомасата, Общността и държавите-членки следва да насърчават по-широко използване на съществуващите запаси на дървесина и раз­ витие на нови системи в областта на горското стопанство.

(25) Държавите-членки имат различен потенциал по отношение на енергията от възобновяеми източници и прилагат раз­ лични схеми на национално равнище за подпомагане в областта на енергията от възобновяеми източници. Пове­ чето държави-членки прилагат схеми за подпомагане, които осигуряват предимства единствено за произведената на тяхна територия енергия от възобновяеми източници. За да функционират добре националните схеми за подпомагане, е изключително важно държавите-членки да могат да кон­ тролират ефекта и разходите на националните схеми за под­ помагане в зависимост от техния различен потенциал. Едно от важните средства за постигане на целта на настоящата директива е да се гарантира правилното функциониране на националните схеми за подпомагане, като тези съгласно Директива 2001/77/ЕО, за да се поддържа доверието на инвеститорите и да се даде възможност на държавите- членки да разработят ефективни национални мерки за съот­ ветствие с целите. Настоящата директива цели улесняването на трансграничното насърчаване на използването на енер­ гия от възобновяеми източници, без да се засягат национал­ ните схеми за подпомагане. Тя въвежда незадължителни механизми на сътрудничество между държавите-членки, които да им дават възможност да се споразумеят до каква степен дадена държава-членка да подпомага производ­ ството на енергия в друга държава-членка, както и до каква степен производството на енергия от възобновяеми източ­ ници следва да се отчита като изпълнение на общите нацио­ нални цели на едната или другата. За да се осигури ефективността и на двете мерки за постигане на целите, т.е. на националните схеми за подпомагане и на механизмите за сътрудничество, е изключително важно държавите-членки да могат да определят дали и до каква степен националните им схеми за подпомагане се прилагат за енергията от възоб­ новяеми източници, произведена в други държави-членки, и да се споразумеят за това, като прилагат механизмите на сътрудничество, предвидени в настоящата директива.

(26) Желателно е цените на енергията да отразяват външните разходи по производството и потреблението на енергия, включително, по целесъобразност, екологичните и социал­ ните разходи, както и разходите за здравеопазване.

(27) Общественото подпомагане е необходимо за постигане на целите на Общността по отношение на увеличаване на дела на електроенергията, произведена от възобновяеми източ­ ници на енергия, по-специално доколкото цените на елек­ троенергията на вътрешния пазар не отразяват пълните екологични и социални разходи и ползите от използваните източници на енергия.

(28) Общността и държавите-членки следва да се стремят да ограничат общото потребление на енергия в транспорта и да увеличат енергийната ефективност в транспорта. Основ­ ният начин за намаляване на потреблението на енергия в транспорта включва транспортно планиране, подпомагане на обществения транспорт, увеличаване на дела на електри­ ческите автомобили в производство и производството на по-енергийноефективни и по-малки автомобили както по отношение на размера, така и по отношение на мощността на двигателя.

(29) Държавите-членки следва да се стремят да разнообразят състава на енергията от възобновяеми източници във всички транспортни сектори. До 1 юни 2015 г. Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета док­ лад, в който се очертава потенциалът за увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници във всеки транспортен сектор.

(30) При изчисляване на дела на водна и вятърна енергия за целите на настоящата директива последиците от климатич­ ните колебания следва да бъдат изглаждани чрез изпол­ зване на правило за нормализация. В допълнение електроенергия, произведена в помпеноакумулиращи водни електроцентрали от предварително изпомпвана на горното ниво вода, не следва да се счита за електроенергия, произ­ ведена от възобновяеми източници на енергия.

(31) Термопомпите, които позволяват използването на аеротер­ мална, геотермална и хидротермална топлина на полезно температурно ниво, се нуждаят от електроенергия или друга спомагателна енергия за функционирането си. Следо­ вателно енергията, използвана за функционирането на тер­ мопомпите, следва да бъде приспадната от общата ползваема топлина. Следва да се вземат предвид само термопомпи, чието общо производство значително над­ хвърля първичната енергия, необходима за тяхното функциониране.

(32) Пасивните енергийни системи използват конструкцията на сградите за улавяне на енергия. Това се разглежда като спес­ тена енергия. Следователно, за избягване на двойно отчи­ тане, уловената по този начин енергия не следва да се отчита за целите на настоящата директива.

(33) Някои държави-членки имат голям дял на въздухоплав­ ането в своето брутно крайно потребление на енергия. С оглед на съществуващите технологични и регулаторни огра­ ничения, които препятстват търговското използване на биогорива във въздухоплаването, е подходящо да се пред­ види частично освобождаване за тези държави-членки, като от изчислението на брутното крайно потребление на енер­ гия в националния въздушен транспорт бъде изключено количеството, което надхвърля един път и половина сред­ ните стойности за Общността за брутното крайно потреб­ ление на енергия във въздухоплаването през 2005 г. според оценките на Евростат, т.е. 6,18 %. Кипър и Малта, поради техния островен и периферен характер, разчитат на въздухо­ плаването като начин на транспорт, който е абсолютно необходим за техните граждани и тяхната икономика.

(1)

L 140/20 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

В резултат на това Кипър и Малта имат брутно крайно пот­ ребление на енергия в националния въздушен транспорт, което е непропорционално високо, т.е. над три пъти сред­ ното за Общността през 2005 г., като по този начин са засегнати по непропорционален начин от настоящите тех­ нологични и регулаторни ограничения. Следователно за тези държави-членки е подходящо да се предвиди, че осво­ бождаването следва да включва сумата, с която те надхвър­ лят средното за Общността брутно крайно потребление на енергия във въздушния транспорт през 2005 г., както е оценено от Евростат, т.е. 4,12 %.

(34) За постигане на енергиен модел, който залага на енергията от възобновяеми източници, е необходимо да се насърчи стратегическото сътрудничество между държавите-членки, което включва по целесъобразност регионите и органите на местно управление.

(35) При надлежно отчитане на разпоредбите на настоящата директива държавите-членки следва бъдат насърчавани да използват всички подходящи форми на сътрудничество във връзка с целите, установени в настоящата директива. Такова сътрудничество може да се осъществява на всички равнища, двустранно или многостранно. Освен механизмите, които оказват въздействие върху изчислението на целите и тях­ ното съблюдаване, които са предвидени изключително в настоящата директива, а именно статистически прехвърл­ яния между държави-членки, съвместни проекти и съв­ местни схеми за подпомагане, сътрудничеството може също така да приема формата например на обмен на информация и най-добри практики, както е предвидено по-специално в платформата за прозрачност, създадена с настоящата дирек­ тива, и друга доброволна координация между всички видове схеми за подпомагане.

(36) С оглед на създаване на възможности за намаляване на раз­ ходите за постигане на предвидените в настоящата дирек­ тива цели, е уместно както да бъде улеснено потреблението в държавите-членки на енергия, произведена от възоб­ новяеми източници в други държави-членки, така също и да се даде възможност на държавите-членки да отчитат енергията от възобновяеми източници, употребена в други държави-членки за изпълнението на собствените им нацио­ нални цели. Поради тази причина са необходими мерки за гъвкавост, но те остават под контрола на държавите-членки, така че да не се засегне тяхната способност да постигнат националните цели. Тези мерки за гъвкавост са под формата на статистически прехвърляния, съвместни проекти между държави-членки или съвместни схеми за подпомагане.

(37) Следва да е възможно вносна електроенергия, произведена от възобновяеми източници на енергия извън Общността, да се отчита за изпълнението на целите на държавите- членки. Въпреки това, за да се избегне нетно увеличение на емисиите на парникови газове чрез отклоняване на вече използвани възобновяеми източници на енергия и тяхното пълно или частично заместване с конвенционални източ­ ници на енергия, за такъв вид отчитане ще може да се използва само електроенергията, която е произведена от инсталации за енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на настоя­ щата директива, или от увеличената мощност на инстала­ ция, която е преоборудвана след тази дата. За да се гарантира необходимият резултат от заместването на кон­ венционални източници на енергия с възобновяеми източ­ ници на енергия в Общността, а също и в трети държави,

е подходящо да се осигури надеждно проследяване и отчи­ тане на подобен внос. Ще бъде обмислено сключването на споразумения с трети държави относно организацията на такава търговия с електричество от енергия от възобновяеми източници. Ако по силата на решение за тази цел, взето съгласно Договора за енергийна общност

(1) ОВ L 198, 20.7.2006 г., стр. 18.

, договарящите страни по този договор бъдат обвързани от съответните раз­ поредби на настоящата директива, предвидените в нея мерки за сътрудничество между държавите-членки ще са приложими за тях.

(38) Когато държавите-членки предприемат съвместни проекти с една или повече трети държави относно производството на електроенергия от възобновяеми източници, е подхо­ дящо тези съвместни проекти да се отнасят единствено до новопостроени инсталации или инсталации с новоувели­ чена мощност. Това ще спомогне да се гарантира, че делът на енергията от възобновяеми източници в общото потреб­ ление на енергия на третата държава не се намалява поради вноса в Общността на енергия от възобновяеми източници. Освен това съответните държави-членки следва да улеснят местното потребление в съответната трета държава на част от производството на електроенергия от инсталациите, обхванати от съвместния проект. Освен това съответната трета държава следва да се насърчава от Комисията и държавите-членки да разработи политика за енергия от възобновяеми източници, която да включва амбициозни цели.

(39) Като се отбелязва, че проекти от особен интерес за Европа в трети държави, като средиземноморския план за слънчева енергия, може да се нуждаят от продължителен първонача­ лен период, преди да бъдат напълно взаимосвързани с тери­ торията на Общността, е подходящо да се улесни тяхното разработване, като се позволи на държавите-членки да взе­ мат предвид в своите национални цели ограничено коли­ чество електроенергия, произведено от такива проекти по време на изграждане на взаимосвързаност.

(40) При прилагането на правилата за конкретни проекти про­ цедурата, използвана от страна на администрацията, отго­ варяща за надзора над разрешаването, сертифицирането и лицензирането на централи за енергия от възобновяеми източници, следва да е обективна, прозрачна, недискрими­ национна и пропорционална. По-специално е уместно да се избягва ненужната тежест, която би могла да произтече от причисляването на проекти в областта на енергията от възобновяеми източници към инсталации, които представ­ ляват по-голям риск за здравето.

(41) Установено бе, че липсата на прозрачни правила и на съгла­ суваност между различните разрешаващи органи препят­ ства разпространението на енергия от възобновяеми източници. Ето защо националните, регионалните и мест­ ните органи следва да отчитат специфичната структура на сектора на енергия от възобновяеми източници, когато пре­ разглеждат своите административни процедури за даване на разрешение за изграждане и експлоатация на централи и свързаните с тях мрежови инфраструктури за пренос и раз­ пределение на производството на електроенергия, на топ­ линна енергия и енергия за охлаждане или на транспортни

(1)

(2)

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/21

горива от възобновяеми източници на енергия. Админис­ тративните процедури за одобрение на инсталации, използ­ ващи енергия от възобновяеми източници, следва да бъдат рационализирани и с прозрачни срокове. Правилата и инструкциите за проектиране следва да бъдат приспособени да отчитат възможностите за прилагане на икономически ефективно и екологосъобразно използване на енергия от възобновяеми източници за отоплително, охлаждащо и еле­ ктроенергийно оборудване.

(42) За целите на бързото разпространение на енергията от възобновяеми източници и с оглед на нейното като цяло много благотворно действие по отношение на устойчивото развитие и околната среда държавите-членки следва, когато прилагат административни правила, структури за плани­ ране и законодателство, които са изготвени за лицензиране на инсталации по отношение на намалението и контрола на замърсяването от промишлени предприятия, борбата със замърсяването на въздуха и предотвратяването или намаля­ ването до минимум на изпускането на опасни вещества в околната среда, да вземат предвид приноса на енергията от възобновяеми източници за изпълнението на целите в областта на околната среда и изменението на климата, осо­ бено в сравнение с инсталациите за енергия от невъзоб­ новяеми източници.

(43) С цел да се стимулира приносът на отделните граждани към постигането на целите, установени в настоящата директива, съответните органи следва да проучат възможността за замяна на разрешенията с обикновено уведомяване на ком­ петентния орган при инсталирането на малки децентрализ­ ирани устройства за производство на енергия от възобновяеми източници.

(44) Следва да се осигури съгласуваност между целите на настоя­ щата директива и законодателството на Общността в областта на околната среда. По-специално при процедурите по оценка, планиране и лицензиране на инсталации за енергия от възобновяеми източници държавите-членки следва да отчитат цялото законодателство на Общността в областта на околната среда и приноса на възобновяемите източници на енергия за изпълнението на целите в областта на околната среда и изменението на климата, особено в сравнение с инсталациите за енергия от невъзобновяеми източници.

(45) Националните технически спецификации и другите изиск­ вания, попадащи в обхвата на Директива 98/34/ЕО на Евро­ пейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и пра­ вила относно услугите на информационното общество

(1) ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37.

във връзка например с равнището на качеството, методите за изпитване и условията на употреба, не следва да създават пречки за търговията със съоръжения и системи за енергия от възобновяеми източници. В този смисъл схемите за под­ помагане на енергия от възобновяеми източници не следва да предвиждат национални технически спецификации, отк­ лоняващи се от съществуващите общностни стандарти, или да изискват получилото подкрепа оборудване или системи да бъдат сертифицирани или изпитвани на точно опреде­ лено място или от точно определено образувание.

(46) Уместно е държавите-членки да обсъдят механизми за насърчаване на производството от възобновяеми източници на местна топлинна енергия и енергия за охлаждане.

(47) Правилата и задълженията на национално или регионално равнище за минималните изисквания за използване на енер­ гия от възобновяеми източници в нови или ремонтирани сгради доведоха до чувствително увеличение на използва­ нето на енергия от възобновяеми източници. Тези мерки следва да бъдат окуражени в по-широк общностен кон­ текст, като в същото време бъде насърчено използването на повече енергийноефективни приложения на енергия от възобновяеми източници в строителните правила и кодекси.

(48) Би могло да е подходящо държавите-членки, с цел да улес­ нят и ускорят определянето на минимални равнища за използването на енергия от възобновяеми източници в сгра­ дите, да осигурят постигането на тези равнища посредством включването на коефициент за енергията от възобновяеми източници при изпълнението на минималните изисквания за енергийни характеристики съгласно Директива 2002/91/ЕО във връзка с оптимално спрямо разходите намаление на въглеродните емисии за сградите.

(49) Следва да бъдат запълнени празнините по отношение на информацията и обучението, особено в сектора на топлин­ ната енергия и енергията за охлаждане, за да се насърчи ползването на енергия от възобновяеми източници.

(50) Доколкото достъпът и упражняването на професията мон­ тажник са регулирани, предпоставките за признаването на професионалните квалификации са установени в Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професио­ налните квалификации

(2) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.

. Настоящата директива се при­ лага, без да се засяга Директива 2005/36/ЕО.

(51) Доколкото в Директива 2005/36/ЕО се предвиждат изиск­ вания за взаимно признаване на професионалните квалифи­ кации, включително на архитектите, съществува допълнителна необходимост да се гарантира, че архитек­ тите и проектантите правилно отчитат в техните планове и проекти оптималното съчетание от възобновяеми източ­ ници на енергия и високоефективни технологии. Държавите-членки следва да предоставят ясни указания в това отношение. Това следва да бъде направено, без да се засягат разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО, и по-специално на членове 46 и 49 от нея.

(52) Гаранциите за произход, издадени за целите на настоящата директива, служат единствено като доказателство пред крайния потребител, че определен дял или количество енергия е произведено от възобновяеми източници. Гаран­ цията за произход може да се прехвърля от един притежа­ тел на друг независимо от енергията, за която се отнася. Въпреки това, за да се гарантира, че единица електроенер­ гия от възобновяеми източници може да се предостави само веднъж на потребител, следва да се избягват двойно отчи­ тане и двойно предоставяне на гаранции за произход. Енер­ гия от възобновяеми източници, чиято гаранция за произход е отделно продадена от производителя, не следва да се предоставя или продава на крайния потребител като енергия, произведена от възобновяеми източници. Важно е да се направи разграничение между зелените сертификати, използвани за схеми за подпомагане, и гаранциите за произход.

(1)

L 140/22 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

(53) Необходимо е да се даде възможност нововъзникващият потребителски пазар на енергия от възобновяеми източ­ ници да допринесе за изграждането на нови инсталации за енергия от възобновяеми източници. По тази причина държавите-членки следва да може да изискват доставчи­ ците на електроенергия, които предоставят информация за своя енергиен състав на крайните потребители съгласно член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО, да включат минимален процент гаранции за произход от новопостро­ ени инсталации, произвеждащи енергия от възобновяеми източници, при условие че това е в съответствие с правото на Общността.

(54) Важно е да се предостави информация за начините, по които електроенергията, която е обект на подпомагане, се разпределя на крайните потребители в съответствие с член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО. С цел да се подобри качеството на тази информация, предназначена за потребителите, по-специално по отношение на количе­ ството енергия от възобновяеми източници, произведено от нови инсталации, Комисията следва да извърши оценка на ефективността на мерките, предприети от държавите-членки.

(55) Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар

(1) ОВ L 52, 21.2.2004 г., стр. 50.

предвижда гаранции за произход като доказател­ ство за произхода на електроенергията, произведена от високоефективни централи за комбинирано производство на енергия. Такива гаранции за произход не могат да се използват, когато се предоставя използването на енергия от възобновяеми източници съгласно член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО, тъй като това би могло да доведе до двойно отчитане и двойно предоставяне.

(56) Гаранциите за произход сами по себе си не предоставят право да се ползват националните схеми за подпомагане.

(57) Налице е необходимост да се окаже подкрепа за инте­ грацията на енергията от възобновяеми източници в прено­ сната и разпределителната мрежа и използването на системи за съхранение на енергия с оглед на интегрираното периодично производство на енергия от възобновяеми източници.

(58) Следва да се ускори разработването на проекти за енергия от възобновяеми източници, включително проекти от евро­ пейски интерес за енергия от възобновяеми източници съгласно програмата за трансевропейска енергийна мрежа (TEN-Е). За тази цел Комисията следва да извърши анализ на начините за подобряване на финансирането на подобни проекти. Особено внимание следва да се отдели на проек­ тите за енергия от възобновяеми източници, които ще допринесат за значително повишаване на сигурността на енергийните доставки в Общността и съседните държави.

(59) Взаимното свързване между държавите улеснява интегри­ рането на електроенергията от възобновяеми източници. Освен че изглажда различията, взаимното свързване може да намали балансовите разходи, да насърчи реална конку­ ренция, водеща до по-ниски цени и да подпомогне разви­ тието на мрежите. Също така при споделено и оптимално

ползване на наличния преносен капацитет може да се избегне прекомерна нужда от новоизградени мощности.

(60) Приоритетният достъп и гарантираният достъп до електро­ енергия от възобновяеми източници са важни за интегри­ рането на възобновяемите източници на енергия във вътрешния пазар на електроенергия в съответствие с член 11, параграф 2 и за доразвиването на член 11, параг­ раф 3 от Директива 2003/54/ЕО. Изискванията, свързани с поддръжката на надеждността и безопасността на мрежата и разпределението, може да се различават в зависимост от характеристиките на националната мрежа и нейната безо­ пасна експлоатация. Приоритетният достъп до мрежата гарантира на свързаните производители на електроенергия от възобновяеми източници, че ще могат да продават и пре­ насят електроенергията от възобновяеми източници в съот­ ветствие с правилата за взаимно свързване по всяко време, когато източникът стане наличен. В случай че електроен­ ергията от възобновяеми източници се интегрира в „спот“ пазара, гарантираният достъп осигурява възможност за достъп до мрежата на цялата продадена електроенергия и цялата електроенергия, която е била обект на подпомагане, като по този начин инсталациите, свързани с мрежата, могат да използват максимално количество електроенергия от възобновяеми източници. Това обаче не предполага задължение за държавите-членки да подпомагат или въвеж­ дат задължения за закупуване по отношение на енергията от възобновяеми източници. В други системи за електроен­ ергията от възобновяеми източници се определя фиксирана цена, обикновено паралелно със задължение за закупуване за системния оператор. В този случай приоритетен достъп вече е бил предоставен.

(61) При определени обстоятелства е невъзможно да бъдат оси­ гурени изцяло преносът и разпределението на електроен­ ергията, произведена от възобновяеми източници, без да се наруши надеждността или сигурността на мрежовата сис­ тема. При такива обстоятелства би могло да е уместно пре­ доставянето на финансови компенсации на съответните производители. Независимо от това, за целите на настоя­ щата директива е необходимо устойчиво нарастване на преноса и разпределението на електроенергията, произве­ дена от възобновяеми източници, без да се засяга надежд­ ността или сигурността на мрежовата система. За тази цел държавите-членки следва да вземат подходящи мерки, за да осигурят по-голямо навлизане на електроенергията от възобновяеми източници, включително като отчетат особе­ ностите на променливите ресурси и ресурсите, които все още не могат да се съхраняват. В рамките на изискваното от целите, установени в настоящата директива, свързването на нови инсталации за енергия от възобновяеми източници следва да се разрешава възможно най-бързо. С оглед уско­ ряването на процедурите за взаимно свързване на мрежите, държавите-членки може да предоставят приоритетно свър­ зване или запазен капацитет за свързване за новите инста­ лации, които произвеждат електроенергия от възобновяеми източници.

(62) Разходите за свързването към мрежите за електроенергия и газ на нови производители на електроенергия и газ от възоб­ новяеми източници следва да бъдат обективни, прозрачни и недискриминационни, като следва надлежно да се отчита ползата, която присъединените производители на електро­ енергия от възобновяеми източници и местните производи­ тели на газ предоставят за мрежите за електроенергия и газ.

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/23

(63) Производителите на електроенергия, които желаят да реал­ изират потенциала на енергията от възобновяеми източ­ ници в периферни региони на Общността, по-специално в островни и в слабонаселени региони, следва да се ползват, когато е възможно, от разумни тарифи за свързване с цел да се гарантира, че те не са поставени несправедливо в нерав­ ностойно положение в сравнение с производителите, нами­ ращи се в по-централни, по-индустриализирани или по-гъстонаселени региони.

(64) Директива 2001/77/ЕО установява рамката за интегриране в мрежата на електроенергията от възобновяеми източници. Между държавите-членки обаче съществуват значителни различия по отношение на степента на реално постигнатото интегриране. За тази цел е необходимо да се укрепи рам­ ката и периодично да се проверява нейното прилагане на национално равнище.

(65) Производството на биогорива следва да бъде устойчиво. Поради това биогоривата, които се използват за постигане на съответствие с целите, установени в настоящата дирек­ тива, както и тези, които се ползват от националните схеми за подпомагане, следва задължително да отговарят на кри­ териите за устойчивост.

(66) Общността следва да предприема подходящи стъпки в кон­ текста на настоящата директива, включително чрез насър­ чаване на критериите за устойчивост за биогоривата и на развитието на биогорива от второ и трето поколение в Общността и по света, както и за активизиране на науч­ ноизследователската дейност в областта на селското стопан­ ство и за натрупването на знания в тези области.

(67) Въвеждането на критерии за устойчивост на биогоривата няма да постигне своята цел, ако тези продукти, които не удовлетворяват критериите и които иначе биха били изпол­ звани като биогорива, вместо това се използват като течни горива от биомаса в секторите на топлинната енергия или на електроенергията. Поради тази причина критериите за устойчивост следва да се прилагат към всички течни горива от биомаса.

(68) Европейският съвет от март 2007 г. прикани Комисията да направи предложение за цялостна директива за използва­ нето на всички възобновяеми източници на енергия, която да съдържа критерии и разпоредби, целящи да осигурят устойчиво снабдяване и използване на биоенергията. Такива критерии за устойчивост следва да съставляват съгласувана част от една по-широка схема, обхващаща не само биогоривата, а и всички течни горива от биомаса. Ето защо такива критерии за устойчивост следва да бъдат вкл­ ючени в настоящата директива. За да се гарантира последо­ вателен подход между енергийната политика и политиката в областта на околната среда и за да се избегнат допълни­ телни разходи за предприятията, както и несъответствия в екологичните норми поради прилагане на непоследо­ вателен подход, е от съществено значение да се предвидят същите критерии за устойчивост за използването на биогорива, използвани за целите на настоящата директива, от една страна, и за целите на Директива 98/70/ЕО, от друга. По същите причини двойното отчитане следва да се

избягва в този контекст. Осен това Комисията и компетен­ тните национални органи следва да координират дей­ ствията си в рамките на комитет, специално отговорен за аспектите на устойчивостта. През 2009 г. Комисията следва да преразгледа също така възможното включване на други приложения на биомасата, както и условията за такова включване.

(69) Нарастващото в световен мащаб търсене на биогорива и течни горива от биомаса и предвидените в настоящата директива стимули за тяхното използване не следва да водят до насърчаване разрушаването на зони на биоразноо­ бразие. Тези изчерпаеми ресурси, признати в различни международни правни инструменти като ценни за човечес­ твото, следва да бъдат запазени. Освен това за потребите­ лите в Общността не би било морално приемливо, че тяхното увеличено потребление на биогорива и течни горива от биомаса би могло да води до разрушаване на зони на биоразнообразие. По тези причини е необходимо да се установят критерии за устойчивост, които да гарантират, че биогоривата и течните горива от биомаса могат да бъдат обект на стимули само когато може да се гарантира, че те не произхождат от зони на биоразнообразие или в случаите на зони, които са определени за опазване на природата или за опазване на редки, под заплаха или застрашени еко­ системи или видове — че производството на суровините не променя предназначението на зоните, за което съответният компетентен орган представя доказателства. Съгласно уста­ новените критерии за устойчивост гората следва да се смята за зона на биоразнообразие, когато е девствена гора в съот­ ветствие с определението, използвано от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) в нейната оценка на световните горски ресурси, която страните в цял свят изпол­ зват, за да отчитат площите с девствени гори, или когато е защитена с национални закони за опазване на природата. Следва да се включват и зони, в които се събират недървесни горски продукти, при условие че човешкото въздействие е слабо. Другите видове гори съгласно опреде­ лението на ФАО, като променени естествени гори, полуест­ ествени гори и насаждения, не следва да се смятат за девствени гори. Освен това, като се има предвид високата степен на биоразнообразие на някои затревени зони както в умерения, така и в тропичния пояс, включително саван­ ите, степите, храсталаците и прериите, биогоривата, произ­ ведени от суровини с произход от такива земи, следва да не могат да се ползват от предвидените в настоящата дирек­ тива стимули. Комисията следва да установи подходящи критерии и/или географски обхват за определянето на затревените зони с висока степен на биоразнообразие съгла­ сно наличните най-подходящи научни данни и приложи­ мите международни стандарти.

(70) Ако територии с високо съдържание на въглерод в почвата или растителността бъдат преобразувани за отглеждане на суровини за биогорива или за течни горива от биомаса, част от натрупаното въглеродно съдържание ще попадне в атмосферата и ще доведе до образуването на въглероден диоксид. Произтичащото отрицателно въздействие на пар­ никови газове може да неутрализира положителното въз­ действие на парникови газове от биогорива или на течни горива от биомаса, като в някои случи може дори да го над­ хвърли с голяма разлика. Ето защо при изчисляване на

L 140/24 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

намалението на емисиите на парникови газове в резултат от използване на биогорива или на течни горива от биомаса следва да бъдат отчитани всички въглеродни последици от такова преобразуване. Това е необходимо, за да се гаран­ тира, че при изчисляването на намалението на емисии на парникови газове са отчетени всички въглеродни последици от използването на биогорива или на течни горива от биомаса.

(71) При изчисляване въздействието на емисиите на парникови газове при преобразуването на земи икономическите опе­ ратори следва да могат да ползват актуални стойности за въглеродните запаси, свързани с използването на въпрос­ ните земи, и за използването на земите след преобразува­ нето. Те следва също така да могат да ползват стандартни стойности. Работата на Междуправителствената експертна група по изменение на климата е подходящата основа за такива стандартни стойности. Тази работа понастоящем не е изразена под такава форма, че да бъде непосредствено прилагана от икономическите оператори. Следователно Комисията следва да предоставя насоки, като се основава на тази работа, които да послужат за основа при изчислява­ нето на промените във въглеродните запаси за целите на настоящата директива, включително такива промени по отношение на залесени зони с покритие от короните между 10 и 30 %, савани, храсталаци и прерии.

(72) Уместно е Комисията да разработи методики с оглед оценка на въздействието от дренажа на торфищата върху емисиите на парникови газове.

(73) Земи не следва да бъдат преобразуват в земи за производ­ ство на биогорива, ако отделянето на въглерод не би могло — в разумен срок, предвид неотложната необходимост от противодействие на изменението на климата — да бъде компенсирано с намаление на емисиите на парникови газове, произтичащи от производство на биогорива и течни горива от биомаса. По този начин би могло да се избегне ненужно натоварване на икономическите оператори с обре­ менителни проучвания, както и преобразуването на земи с високи въглеродни запаси, които биха се оказали неподхо­ дящи за отглеждане на суровини за биогорива и за течни горива от биомаса. Описът на въглеродните запаси в почвите в целия свят показва, че в тази категория следва да бъдат включени мочурливите и трайно залесените зони с покритие на короните над 30 %. Залесените области с покритие на короните между 10 и 30 % следва също да бъдат включени, освен ако се предостави доказателство, че техните въглеродни запаси са прекалено ниски, за да оправдаят преобразуването им съгласно посочените в настоящата директива правила. По отношение на мочурливите зони се взема предвид определението, устано­ вено в Конвенцията относно мочурливите зони с междуна­ родна значимост, особено като хабитат на водни птици, приета на 2 февруари 1971 г. в Рамсар.

(74) Стимулите, предвидени в настоящата директива, ще насър­ чат увеличаването на производството на биогорива и течни горива от биомаса в целия свят. Когато биогоривата и теч­ ните горива от биомаса са произведени от суровини с про­ изход в рамките на Общността, те също така следва да

отговарят на общностните екологични изисквания за сел­ ското стопанство, включително и тези относно защитата на качеството на подпочвените и повърхностните води, и на социалните изисквания. Съществуват обаче опасения, че при производството на биогорива и течни горива от биом­ аса в определени трети държави не се спазват минималните екологични или социални изисквания. За да се стимулира устойчивото производство на биогорива и течни горива от биомаса, е подходящо да се насърчава сключването на многостранни и двустранни споразумения, както и устано­ вяването на доброволни международни или национални схеми, които да включват основните екологични и социални аспекти. Когато не съществуват подобни споразу­ мения или схеми, държавите-членки следва да изискват от икономическите оператори да изготвят доклади във връзка с това.

(75) Изискванията за схема за устойчивост на енергийните при­ ложения на биомасата, различни от биогоривата и от теч­ ните горива от биомаса, следва да бъдат анализирани от Комисията през 2009 г., като се отчете необходимостта от управление на ресурсите от биомаса по устойчив начин.

(76) Критериите за устойчивост ще дадат резултат, само ако доведат до промяна в поведението на участниците на пазара. Тези промени ще настъпят, само ако отговарящите на тези критерии биогорива и течни горива от биомаса получават ценова премия в сравнение с неотговарящите на критериите горива. Съгласно метода на масов баланс за проверка на съответствието съществува физическа зависимост между производството на биогорива и течни горива от биомаса, отговарящи на критериите за устойчивост, и потреблени­ ето на такива горива в Общността, което създава баланс между предлагането и търсенето и осигурява по-голяма ценова премия в сравнение със системите, в които няма такава зависимост. Следователно, за да може биогоривата и течните горива от биомаса, отговарящи на критериите за устойчивост, да се продават на по-висока цена, следва да се използва методът на масов баланс, за да се проверява съот­ ветствието. Това следва да поддържа целостта на системата, като в същото време избягва прекомерно натоварване на промишлеността. Въпреки това следва да бъдат проучени и други методи за проверка.

(77) Когато е уместно, Комисията следва надлежно да вземе предвид оценката на екосистемите за хилядолетието, в която се съдържат полезни сведения за запазването поне на тези зони, които предоставят основни услуги за екосистеми в критични ситуации, като например защита на речни басейни и ерозионен контрол.

(78) Уместно е да се наблюдава въздействието от отглеждането на биомаса, например при промени в земеползването, вкл­ ючително преместване, внасянето на агресивно разпрос­ траняващи се чужди растителни видове и други въздействия върху биоразнообразието, както и въздействия върху про­ изводството на храни и местното благосъстояние. Коми­ сията следва да вземе предвид всички съответни източници на информация, включително картата на глада на ФАО. Използването на биогорива следва да се насърчава по начин, който спомага за по-голямата селскостопанска производи­ телност и използването на деградирала земя.

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/25

(79) В интерес на Общността е да се насърчава разработването на многостранни и двустранни споразумения и на доброволни международни и национални схеми, задаващи стандарти за производство по устойчив начин на биогорива и на течни горива от биомаса, както и за удостоверяване, че производ­ ството на биогорива и на течни горива от биомаса съответ­ ства на тези стандарти. За тази цел следва да бъдат въведени разпоредби, даващи възможност да се признае, че тези спо­ разумения или схеми предоставят надеждни доказателства и данни, при условие че схемите съответстват на адекватни стандарти за надеждност, прозрачност и независимо одитиране.

(80) Необходимо е да се въведат ясни правила за изчисляване на емисиите на парникови газове от биогорива и от течни горива от биомаса, както и съответните сравнителни стой­ ности при използването на изкопаеми горива.

(81) Страничните продукти от производството и използването на горивата следва да бъдат отчитани при изчисляване на емисиите на парникови газове. Методът на заместването е подходящ за целите на анализа на цялостната политика в тази област, но не и за целите на регулирането на отделни икономически оператори и отделни партиди транспортни горива. В тези случаи най-подходящ за използване е мето­ дът на разпределение на енергията, защото той е лесно при­ ложим, предсказуем във времето, свежда до минимум контрапродуктивните стимули и дава резултати, които по принцип са сравними с порядъка на резултатите, получа­ вани по метода на заместването. За целите на анализа на цялостната политика Комисията следва в своите доклади да предоставя и резултатите, получени по метода на заместването.

(82) За да се избегне непропорционалната административна тежест, следва да бъде изготвен списък от приети стойно­ сти за най-често срещаните начини на производство на биогорива и този списък следва да бъде актуализиран и раз­ ширяван при наличието на допълнителни надеждни данни. Икономическите оператори следва винаги да имат право да им бъде признавано установеното по този списък ниво на намаление на емисиите на парникови газове по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса. Когато стой­ ността по подразбиране на намалението на емисиите на парникови газове за даден начин на производство е по-ниска от минималното ниво, от производителите, желаещи да докажат, че спазват това минимално ниво, следва да се изисква да покажат, че действителните емисии при техния производствен процес са по-ниски от използва­ ните за изчисление на приетите стойности.

(83) Необходимо е данните, използвани за изчисление на тези приети стойности, да се получават от независими научни експертни източници и да се актуализират в съответствие с напредъка на работата на тези източници. Комисията следва да насърчава тези източници в работата си по актуализ­ ирането да разгледат и емисиите при отглеждането на кул­ тури, последиците от регионалните и климатичните условия, последиците от отглеждането на култури чрез използване на методи на устойчиво и екологично чисто селскостопанско производство, както и научен принос на производителите в рамките на Общността и от трети дър­ жави, както и на гражданското общество.

(84) За да се избегне насърчаването на отглеждане на суровини за биогорива и за течни горива от биомаса на места, където това ще доведе до големи емисии на парникови газове, използването на приети стойности за отглеждане на кул­ тури следва да бъде ограничено до региони, където такъв ефект може да бъде изключен с висока степен на надежд­ ност. За да се избегне непропорционалната администра­ тивна тежест обаче, е уместно държавите-членки да установят национални или регионални средни стойности за емисии при отглеждането на култури, включително при използването на торове.

(85) Търсенето на селскостопански продукти се увеличава в световен план. Част от отговора на това растящо търсене ще бъде увеличаването на площта на земеделските земи. Въз­ становяването на земи със силно влошено качество или силно замърсени, които поради това в сегашното си състоя­ ние не могат да се използват за селскостопански цели, е един от начините да се увеличат площите за отглеждане. Тъй като насърчаването на биогоривата и течните горива от биомаса ще увеличи търсенето на селскостопански про­ дукти, в схемата за устойчивост следва да се насърчава използването на възстановени земи с влошено качество. Дори и самите биогорива да са направени от суровини от вече обработваема земя, нетното увеличение на търсенето на култури, причинено от поощряването на използването на биогорива, може да доведе до нетно увеличение на добивната площ. Това може да се случи в земи с високи въг­ леродни запаси и в такъв случай би могло да се наблюдава вредно отделяне на въглерод. С цел да се смекчи този риск, е подходящо да се въведат придружаващи мерки за насър­ чаване на повишаването на темпа на растеж на продук­ тивността в засети земи, използването на земя с влошено качество, както и приемането на изисквания за устойчи­ вост, сравними с тези, установени в настоящата директива за потребление на биогорива в Общността, в други държави с потребление на биогорива. Комисията следва да разработи конкретна методика, за да се намалят до минимум емисиите на парникови газове, дължащи се на непряка промяна на земеползването. За тази цел Комисията следва да анализира, на основата на най-добрите налични научни доказателства, по-специално включването на коефициент за непряка про­ мяна на земеползването при изчислението на емисиите на парникови газове и нуждата да бъде стимулирана устойчи­ востта на биогоривата по отношение на непряката промяна на земеползването. При разработването на тази методика Комисията следва да разгледа, inter alia, потенциалните последици за непряка промяна на земеползването в резул­ тат на биогоривата, които са произведени от нехранителни целулозни материали и от лигноцелулозни материали.

(86) За да стане възможно постигането на адекватен пазарен дял на биогоривата, е необходимо да се осигури присъствието на пазара на такива смеси на биодизел и дизелово гориво, които са с по-високо съдържание на биодизел в сравнение с посоченото в европейския стандарт EN590/2004.

(87) За да се осигури постигането на търговска жизнеспособност за такива видове биогорива, които са свързани с разноо­ бразяване на набора от суровини, тези биогорива следва да получат допълнителна тежест в рамките на националните задължения по отношение на биогоривата.

(1)

(2)

(3)

L 140/26 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

(88) Необходимо е да се докладва редовно с цел да се осигури непрекъснато насочване на вниманието към напредъка в развитието на енергията от възобновяеми източници на национално и общностно равнище. Необходимо е да се изисква използването на хармонизиран модел за национал­ ните планове за действие по отношение на енергия от възоб­ новяеми източници, които държавите-членки следва да представят. Такива планове могат да включват очаквани разходи и ползи от предвидените мерки, мерки, свързани с наложителното разширяване и/или укрепване на съществу­ ващата мрежова инфраструктура, очаквани разходи и ползи от разработването на енергия от възобновяеми източници над нивата, зададени с индикативната крива, информация относно националните схеми за подпомагане и информация относно използването на енергия от възобновяеми източ­ ници в нови или ремонтирани сгради.

(89) При съставянето на своите схеми за подпомагане държавите-членки може да насърчават използването на такива биогорива, които осигуряват допълнителни ползи — включително ползите на разнообразяване на суровин­ ите в случаите на биогорива, произвеждани от отпадъци, от остатъци, от нехранителни целулозни материали, от лигноцелулозни материали и от водорасли, както и от неполивни растения, отглеждани в безводни области с цел борба срещу опустиняването, като бъде отчетена разликата в себестойността на произведената енергия при използва­ нето на традиционни биогорива — от една страна, и на тези видове биогорива, които са свързани с допълнителни странични ползи — от друга страна. Държавите-членки могат да насърчават инвестициите за научни изследвания и разработване на тези и други видове технологии за енергия от възобновяеми източници, които се нуждаят от време, за да станат конкурентноспособни.

(90) При изпълнението на настоящата директива следва да се отчитат, където е приложимо, разпоредбите на Конвен­ цията за достъп до информация, обществено участие в про­ цеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда, по-специално така, както са въведени чрез Директива 2003/4/ЕО на Европейския пар­ ламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно общест­ вения достъп до информация за околната среда

(1) ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26.

.

(91) Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията

(2) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

.

(92) По-специално на Комисията следва да се предостави пра­ вомощие за адаптиране на методологичните принципи и стойности, необходими за оценяване дали са изпълнени критериите за устойчивост по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса, за адаптиране на енергийното съдържание на транспортните горива в съответствие с тех­ ническия и научния напредък, за установяване на критерии

и географски обхвати за определяне на високо биоразноо­ бразни пасища и за установяване на подробни определения за тежко деградирала или замърсена земя. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, вкл­ ючително чрез допълването ѝ с нови несъществени еле­ менти, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(93) Разпоредбите на Директива 2001/77/ЕО и Директива 2003/30/ЕО, които се припокриват с разпоредбите на настоящата директива, следва да бъдат заличени, считано от най-късния възможен момент за транспониране на настоящата директива. Разпоредбите, които се отнасят до цели и докладване за 2010 г., следва да останат в сила до края на 2011 г. По тези причини е необходимо да бъдат съответно изменени Директива 2001/77/ЕО и Директива 2003/30/ЕО.

(94) Доколкото мерките, предвидени в членове 17—19, също така въздействат върху функционирането на вътрешния пазар чрез хармонизиране на критериите за устойчивост за биогоривата и течните горива от биомаса с оглед на отчи­ тането на целите по настоящата директива и по този начин улесняват, в съответствие с член 17, параграф 8, търговията между държавите-членки с биогорива и течни горива от биомаса, които отговарят на тези условия, тези разпоредби се основават на член 95 от Договора.

(95) Схемата за устойчивост не следва да препятства държавите- членки да отчитат в своите национални схеми за подпома­ гане по-високите производствени разходи за биогоривата и горивата от биомаса, които създават ползи, надхвърлящи установените в схемата минимални стойности.

(96) Доколкото общите цели на настоящата директива, а именно постигане до 2020 г. на 20-процентен дял на енергия от възобновяеми източници от брутното крайно потребление на енергия на Общността, както и на 10-процентен дял на енергията от възобновяеми източници от потреблението на енергия в транспорта във всяка държава-членка, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно поради мащаба на действието могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на суб­ сидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за пос­ тигането на тези цели.

(97) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество

(3) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

държавите- членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние,

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/27

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет и приложно поле

Настоящата директива установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници. С нея се задават задължи­ телни национални цели за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, както и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта. Тя установява правила относно статистическите прехвърляния между държави-членки, съвместните проекти между държави-членки и с трети държави, гаранциите за произход, административните про­ цедури, информацията и обучението и достъпа до електроенергий­ ната мрежа за енергията от възобновяеми източници. В нея са установени и критерии за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат определенията в Директива 2003/54/ЕО.

Прилагат се и следните определения:

а) „енергия от възобновяеми източници“ означава енергия от възобновяеми неизкопаеми източници, а именно вятърна, слънчева, аеротермална, геотермална, хидротермална и океан­ ска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове;

б) „аеротермална енергия“ означава енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух;

в) „геотермална енергия“ означава енергия, съхранявана под фор­ мата на топлина под повърхността на твърдата почва;

г) „хидротермална енергия“ означава енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води;

д) „биомаса“ означава биоразградимата част на продукти, отпа­ дъци и остатъци от биологичен произход от селското стопан­ ство (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях промишлености, вкл­ ючително рибно стопанство и аквакултури, както и био­ разградимата част на промишлени и битови отпадъци;

е) „брутно крайно потребление на енергия“ означава енерги­ йните продукти, доставяни за енергийни цели на промишле­ ността, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопан­ ство и рибното стопанство, включително потреблението на електроенергия и топлинна енергия от енергийния сектор за целите на производството на електроенергия и топлинна енергия и включително загубите при разпределението и преноса на електроенергия и топлинна енергия;

ж) „местни топлофикационни системи“ или „местни охладителни системи“ означава разпределението на термоенергия под фор­ мата на пара, гореща вода или охладени течности от центра­ лен източник за производството им, по мрежа до множество сгради или обекти, за използване за отопление, технологична топлина или охлаждане;

з) „течни горива от биомаса“ означава течни горива за енергийни цели, различни от тези за транспорт, включително за електро­ енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, произве­ дени от биомаса;

и) „биогорива“ означава течни или газообразни горива в транс­ порта, произведени от биомаса;

й) „гаранция за произход“ означава електронен документ, който служи единствено като доказателство пред краен потребител, че определен дял или количество енергия е произведено от възобновяеми източници съгласно изискванията на член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО;

к) „схема за подпомагане“ означава всеки инструмент, схема или механизъм, прилагани от държава-членка или група държави- членки, които насърчават използването на енергия от възоб­ новяеми източници чрез намаляване на себестойността на тази енергия, увеличаване на цената, на която може да бъде продадена, или увеличаване, посредством задължение за енер­ гия от възобновяеми източници или по друг начин, на обема на покупките на такава енергия. Това включва, но не се огра­ ничава до инвестиционни помощи, данъчни облекчения или намаления, връщане на платени данъци, схеми за подпомагане на задължението за използване на възобновяеми източници на енергия, включително тези, при които се използват зелени сертификати, и схеми за пряко ценово подпомагане, вкл­ ючително преференциални тарифи и премийни плащания;

л) „задължение за енергия от възобновяеми източници“ означава национална схема за подпомагане, изискваща от производи­ телите на енергия да включат определен дял енергия от възоб­ новяеми източници в своето производство, изискваща от доставчиците на енергия да включат в своите доставки опре­ делен дял енергия от възобновяеми източници или изискваща от потребителите на енергия да включат определен дял енер­ гия от възобновяеми източници в своето потребление. Това включва схеми, съгласно които такива изисквания могат да бъдат изпълнени чрез използване на зелени сертификати;

м) „действителна стойност“ означава намалението на емисии на парникови газове на някои или всички етапи на конкретен процес на производство на биогорива, изчислено според мето­ диката, предвидена в приложение V, част В;

н) „типична стойност“ означава прогноза за представителното намаление на емисиите на парникови газове за конкретен начин на производство на биогорива;

о) „приета стойност“ означава стойност, получена от типична стойност чрез прилагане на предварително определени кое­ фициенти, която при определените в настоящата директива обстоятелства може да бъде използвана вместо действителната стойност.

L 140/28 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

Член 3

Задължителни общи национални цели и мерки за използване на енергия от възобновяеми източници

1. Всяка държава-членка гарантира, че нейният дял на енергия от възобновяеми източници, изчислен в съответствие с разпоред­ бите на членове 5—11, в брутното крайно потребление на енер­ гия през 2020 г. е най-малко равен на нейната обща национална цел за дела на енергията от възобновяеми източници през тази година, посочен в третата колона на таблицата от приложение I, част А. Такива задължителни общи национални цели съответстват на цел от най-малко 20-процентен дял на енергията от възоб­ новяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Общността през 2020 г. За да се постигнат по-лесно целите, уста­ новени в настоящия член, всяка държава-членка популяризира и насърчава енергийната ефективност и енергоспестяването.

2. Държавите-членки въвеждат ефективно определени мерки, предназначени да гарантират, че делът на енергията от възоб­ новяеми източници се равнява на или надвишава посочения дял в индикативната крива, съдържаща се в приложение I, част Б.

3. За да постигнат целите по параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите-членки може, inter alia, да прилагат следните мерки:

а) схеми за подпомагане;

б) мерки на сътрудничество между различните държави-членки и с трети държави за постигането на техните общи нацио­ нални цели в съответствие с членове 5—11.

Без да се засягат разпоредбите на членове 87 и 88 от Договора, държавите-членки имат право да решат, в съответствие с чле­ нове 5—11 от настоящата директива, до каква степен да подпо­ магат енергия от възобновяеми източници, произведена в друга държава-членка.

4. Всяка държава-членка гарантира, че през 2020 г. делът на енергията от възобновяеми източници във всички видове транс­ порт се равнява поне на 10 % от крайното потребление на енер­ гия в транспорта в тази държава-членка.

За целите на настоящия параграф се прилагат следните разпоредби:

а) за изчисляването на знаменателя, т.е. общото потребление на енергия в транспорта по смисъла на първа алинея, се отчитат единствено бензинът, дизеловото гориво, биогоривата, потребени в пътния или железопътния транспорт, и електроенергията;

б) за изчисляването на числителя, т.е. потреблението на енергия от възобновяеми източници в транспорта по смисъла на първа алинея, се отчитат всички видове енергия от възобновяеми източници, потребени във всички видове транспорт;

в) за изчисляването на приноса на електроенергията, произве­ дена от възобновяеми източници и потребявана във всички видове електрически превозни средства по смисъла на букви а) и б), държавите-членки могат да избират да използват или средния дял на електроенергията от възобновяеми източници в Общността, или дела на електроенергията от възобновяеми източници в съответната държава-членка, измерен две години

преди въпросната година. Освен това за изчисляването на потребената електроенергия от възобновяеми източници от електрически пътни превозни средства се счита, че това пот­ ребление е равно на 2,5 пъти енергийното съдържание на вложената електроенергия от възобновяеми източници.

До 31 декември 2011 г. Комисията представя, по целесъобразност, предложение, което позволява при определени условия да се отчита цялото количество електроенергия от възобновяеми източ­ ници, използвана за захранването на всички видове електрически превозни средства.

До 31 декември 2011 г. Комисията представя също така, по целе­ съобразност, предложение за методика за изчисление на приноса на водород, който произхожда от възобновяеми източници, в общия горивен състав.

Член 4

Национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници

1. Всяка държава-членка приема национален план за действие относно енергията от възобновяеми източници. В националните планове за действие относно енергията от възобновяеми източ­ ници се определят националните цели на държавите-членки за дела на енергията от възобновяеми източници, потребена в транс­ порта, производството на електроенергия, на топлинна енергия и енергия за охлаждане през 2020 г., като се вземат предвид после­ диците от други мерки на политики, свързани с енергийната ефек­ тивност, върху крайното потребление на енергия, както и подходящи мерки за постигане на тези общи национални цели, включително сътрудничество между местни, регионални и нацио­ нални органи, планирани статистически прехвърляния или съв­ местни проекти, национални политики за разработване на съществуващите ресурси от биомаса и мобилизиране на нови ресурси от биомаса за различни приложения, както и мерки, които да се предприемат за изпълнение на изискванията на членове 13—19.

До 30 юни 2009 г. Комисията приема образец за националните планове за действие относно енергията от възобновяеми източ­ ници. Този образец включва минималните изисквания, установени в приложение VI. Държавите-членки спазват този образец при представяне на техните национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници.

2. Държавите-членки нотифицират на Комисията своите национални планове за действие относно енергията от възоб­ новяеми източници най-късно до 30 юни 2010 г.

3. Шест месеца преди да изтече срокът за представяне на нацио­ налния план за действие относно енергията от възобновяеми източници, всяка държава-членка публикува и нотифицира на Комисията прогнозен документ, в който се посочват:

а) очакваното свръхпроизводство на енергия от възобновяеми източници в сравнение с индикативната крива, което може да се прехвърли на други държави-членки в съответствие с чле­ нове 6—11, както и прогнозният ѝ потенциал за съвместни проекти до 2020 г.; и

б) прогнозното търсене на енергия от възобновяеми източници до 2020 г., което ще бъде задоволено по начини, различни от вътрешно производство.

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/29

Тази информация може да включва елементи, свързани с разходите и ползите, както и с финансирането. Прогнозните данни се актуа­ лизират в докладите на държавите-членки, както е предвидено в член 22, параграф 1, букви л) и м).

4. Държава-членка, чийто дял на енергия от възобновяеми източници спадне под индикативната крива през непосредствено предхождащия двегодишен период, установен в приложение I, част Б, представя на Комисията изменен национален план за дей­ ствие относно енергията от възобновяеми източници до 30 юни на следващата година, в който се определят подходящи и пропорцио­ нални мерки за привеждане в съответствие в разумен срок на дела с индикативната крива в приложение I, част Б.

Ако държавата-членка не е в съответствие с индикативната крива само в ограничена степен, Комисията може, като надлежно отчете текущите и бъдещите мерки, предприети от държавата-членка, да приеме решение за освобождаване на държавата-членка от задъл­ жението за представяне на изменен национален план за действие относно енергията от възобновяеми източници.

5. Комисията оценява националните планове за действие относно енергията от възобновяеми източници, по-специално аде­ кватността на мерките, предвидени от държавите-членки в съот­ ветствие с член 3, параграф 2. В отговор на национален план за действие относно енергията от възобновяеми източници или на изменен национален план за действие относно енергията от възоб­ новяеми източници Комисията може да издаде препоръка.

6. Комисията изпраща на Европейския парламент национал­ ните планове за действие относно енергията от възобновяеми източници и прогнозните документи във вида, в който същите са публикувани на платформата за прозрачност, посочена в член 24, параграф 2, както и евентуални препоръки, посочени в параграф 5 от настоящия член.

Член 5

Изчисляване на дела на енергия от възобновяеми източници

1. Брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници във всяка държава-членка се изчислява като сбор от:

а) брутното крайно потребление на електроенергия от възоб­ новяеми източници;

б) брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници за топлинна енергия и енергия за охлаждане; и

в) крайното потребление на енергия от възобновяеми източници в транспорта.

Газ, електроенергия и водород от възобновяеми източници се отчи­ тат само веднъж при изчислението на дела на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници по първа али­ нея, буква а), б) или в).

При условията на член 17, параграф 1, втора алинея не се отчитат биогорива и течни горива от биомаса, които не отговарят на кри­ териите за устойчивост, посочени в член 17, параграфи 2—6.

2. Когато държава-членка счита, че поради непреодолима сила ѝ е невъзможно да спази дела си на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г., посочен в третата колона от таблицата в приложение I, тя възможно най-бързо информира Комисията за това. Комисията приема решение дали е доказано наличието на непреодолима сила. Когато Комисията реши, че е доказано наличието на непреодолима сила, тя решава каква корекция да бъде направена в брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници в тази държава-членка за 2020 г.

3. За целите на параграф 1, буква а) брутното крайно потреб­ ление на електроенергия от възобновяеми източници се изчислява като количеството електроенергия, произведено в държава-членка от възобновяеми източници на енергия, с изключение на електро­ енергията в помпеноакумулиращи водноелектрически централи, произведена от предварително изпомпана на горното ниво вода.

По отношение на централите с няколко вида горива, които изпол­ зват както възобновяеми, така и конвенционални източници на енергия, се взема предвид само електроенергията, произведена от възобновяеми източници. За целите на този вид изчисление при­ носът на всеки източник на енергия се изчислява въз основа на неговото енергийно съдържание.

Електроенергията, произведена от водноелектрически централи и съоръжения за вятърна енергия, се отчита в съответствие с прави­ лата за нормализация, посочени в приложение II.

4. За целите на параграф 1, буква б) от настоящия член брут­ ното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници за топлинна енергия и енергия за охлаждане се изчислява като количеството енергия за местни топлофикационни и охладителни системи, произведено в държава-членка от възобновяеми източ­ ници, плюс потреблението на друга енергия от възобновяеми източници в промишлеността, домакинствата, услугите, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство, за отопле­ ние, охлаждане и преработване.

По отношение на централите с няколко вида горива, които изпол­ зват възобновяеми и конвенционални източници на енергия, се отчита само топлинната енергия и енергията за охлаждане, произ­ ведена от възобновяеми източници на енергия. За целите на това изчисление приносът на всеки източник на енергия се изчислява въз основа на неговото енергийно съдържание.

Аеротермална, геотермална и хидротермална топлинна енергия, усвоена от термопомпи, се отчита за целите на параграф 1, буква б), при условие че крайното производство на енергия значително над­ хвърля вложената първична енергия, необходима за задвижване на термопомпите. Количеството топлинна енергия, което се счита за енергия от възобновяеми източници за целите на настоящата директива, се изчислява в съответствие с методиката, установена в приложение VII.

Топлинната енергия, генерирана от пасивни енергийни системи, благодарение на които се постига по-малко енергийно потребле­ ние по пасивен път, чрез конструкцията на сградата или в резул­ тат на топлинна енергия, генерирана от невъзобновяеми източници, няма да бъде отчитана за целите на параграф 1, буква б).

5. Енергийното съдържание на транспортните горива, вкл­ ючени в списъка в приложение III, следва да бъде отчитано със стойностите, посочени в същото приложение. Приложение III може да бъде адаптирано към техническия и научния прогрес. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 25, параграф 4.

(1)

L 140/30 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

6. Делът на енергията от възобновяеми източници се изчислява, като брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници се раздели на брутното крайно потребление на енергия от всички източници на енергия и резултатът се изрази в проценти.

За целите на първа алинея сумата, посочена в параграф 1, се кори­ гира в съответствие с разпоредбите на членове 6, 8, 10 и 11.

При изчисляване на брутното крайно потребление на енергия на държава-членка с оглед измерване на спазването на целите и индикативната крива, установени в настоящата директива, коли­ чество енергия, потребено във въздухоплаването, се счита, че не е повече от 6,18 % в пропорционално изражение от брутното крайно потребление на енергия на съответната държава-членка. За Кипър и Малта количеството енергия, потребено във въздухопла­ ването, се счита, че не е повече от 4,12 % в пропорционално изра­ жение от брутното крайно потребление на енергия на тези държави-членки.

7. При изчислението на дела на енергията от възобновяеми източници се използват методиката и определенията, посочени в Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енерги­ йния сектор

(1) ОВ L 304, 14.11.2008 г., стр. 1.

.

Държавите-членки гарантират, че статистическите данни, изпол­ звани при изчисляването на тези отраслови и общи дялове, съот­ ветстват на статистическите данни, докладвани на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 1099/2008.

Член 6

Статистически прехвърляния между държави-членки

1. Държавите-членки може да се споразумеят и да постигнат договорености за статистическото прехвърляне на конкретно количество енергия от възобновяеми източници от една държава- членка към друга. Прехвърленото количество се:

а) изважда от количеството енергия от възобновяеми източници, което се отчита, с цел да се определи степента на спазване на изискванията на член 3, параграфи 1 и 2 от страна на държавата-членка, която извършва прехвърлянето; и

б) прибавя към количеството енергия от възобновяеми източ­ ници, което се отчита, с цел да се определи степента на спаз­ ване на изискванията на член 3, параграфи 1 и 2 от страна на държавата-членка, която приема прехвърлянето.

Статистическото прехвърляне не засяга постигането на национал­ ната цел на държавата-членка, извършваща прехвърлянето.

2. Договореностите, посочени в параграф 1, може да имат дей­ ствие за една или повече години. Комисията бива уведомена за тези договорености най-късно три месеца след края на всяка година, през която те действат. Изпратената до Комисията информация включва количеството и цената на въпросната енергия.

3. Прехвърлянето поражда действие единствено след като всички участващи в прехвърлянето държави-членки са нотифици­ рали Комисията за него.

Член 7

Съвместни проекти между държавите-членки

1. Две или повече държави-членки може да си сътрудничат по всички видове съвместни проекти, свързани с производството на електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници. В това сътрудничество може да участват частни оператори.

2. Държавите-членки нотифицират Комисията относно дела или количеството на електроенергия, топлинна енергия или енер­ гия за охлаждане от възобновяеми източници, произведена по съв­ местен проект на тяхна територия, който е въведен в експлоатация след 25 юни 2009 г., или чрез увеличена мощност на инсталация, която е била реконструирана след тази дата, който дял или коли­ чество следва да се разглежда като част от общите национални цели на друга държава-членка, с цел да се определи степента на спазване на изискванията на настоящата директива.

3. В нотификацията, посочена в параграф 2:

а) се описва планираната инсталация или се посочва реконстру­ ираната инсталация;

б) се уточнява делът или количеството електроенергия или топ­ линна енергия, или енергия за охлаждане, произведена от инсталацията, който следва да се разглежда като част от общата национална цел на друга държава-членка;

в) се посочва държавата-членка, в полза на която се прави ноти­ фикацията; и

г) се уточнява периодът, в цели календарни години, през който електроенергията или топлинната енергия, или енергията за охлаждане, произведени от инсталации за енергия от възоб­ новяеми източници, следва да се разглежда като част от общата национална цел на другата държава-членка.

4. Периодът, определен в параграф 3, буква г), не продължава след 2020 г. Даден съвместен проект може да продължи след 2020 г.

5. Направената съгласно настоящия член нотификация не се променя или оттегля без общото съгласие на държавата-членка, която извършва нотификацията, и държавата-членка, посочена в съответствие с параграф 3, буква в).

Член 8

Последици от съвместни проекти между държавите-членки

1. В срок до три месеца след края на всяка година, попадаща в периода, определен в член 7, параграф 3, буква г), държавата- членка, която е направила нотификацията по член 7, изготвя уве­ домление, в което посочва:

а) общото количество електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане, произведено през годината от възобновяеми източници на енергия от инсталацията, за която се отнася нотификацията по член 7; и

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/31

б) общото количество електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане, произведено през годината от възобновяеми източници на енергия от същата инсталация, което следва да се разглежда като част от общата национална цел на друга държава-членка в съответствие с условията на нотификацията.

2. Нотифициращата държава-членка изпраща уведомлението до държавата-членка, в полза на която е направена нотификацията, и до Комисията.

3. С цел да се определи степента на спазване на изискванията на настоящата директива относно общите национални цели, коли­ чеството електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане от възобновяеми източници на енергия, за което се отнася нотификацията в съответствие с параграф 1, буква б):

а) се изважда от количеството електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане от възобновяеми източ­ ници, което се отчита, за да се определи степента на спазване на изискванията от страна на държавата-членка, изготвила уведомлението по параграф 1; и

б) се прибавя към количеството електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане от възобновяеми източ­ ници, което се отчита, за да се определи степента на спазване на изискванията от страна на държавата-членка, получила нотификацията в съответствие с параграф 2.

Член 9

Съвместни проекти между държавите-членки и трети държави

1. Една или повече държави-членки може да си сътрудничат с една или повече трети държави по всички видове съвместни про­ екти относно производството на електроенергия от възобновяеми източници. В такова сътрудничество може да участват частни оператори.

2. Електроенергия от възобновяеми източници, произведена в трета държава, се отчита единствено с цел да се определи степента на спазване на изискванията на настоящата директива относно общите национални цели, ако са спазени следните условия:

а) електроенергията се потребява в Общността — изискване, което се счита за изпълнено, когато:

i) всички отговорни оператори на преносни системи в дър­ жавата по произход, държавата по местоназначение и, ако е уместно, всяка транзитна трета държава надлежно са определили количество електроенергия, съответстващо на отчетената електроенергия, което да се използва за съответния им дял от междусистемния капацитет;

ii) отговорният оператор на преносна система надлежно е регистрирал количество електроенергия, съответстващо на отчетената електроенергия, в частта на Общността по отношение на даден междусистемен електропровод; и

iii) определеният капацитет и производството на електро­ енергия от възобновяеми източници от инсталацията, посочена в параграф 2, буква б), се отнасят за същия период от време;

б) електроенергията е произведена от новопостроена инстала­ ция, която е въведена в експлоатация след 25 юни 2009 г., или от увеличена мощност на инсталация, която е била рекон­ струирана след тази дата, в рамките на съвместен проект съгласно параграф 1; и

в) количеството на произведената и изнесена електроенергия не е било обект на подпомагане по схема за подпомагане на трета държава, различно от инвестиционна помощ, предоставена за инсталацията.

3. За целите на член 5 държавите-членки може да поискат от Комисията да се отчете електроенергията от възобновяеми източ­ ници, произведена и потребена в трета държава, в контекста на изграждането на междусистемна връзка с много продължителен период на изпълнение между държава-членка и трета държава, ако са изпълнени следните условия:

а) изграждането на междусистемната връзка е започнало до 31 декември 2016 г.;

б) не е възможно междусистемната връзка да бъде въведена в експлоатация до 31 декември 2020 г.;

в) възможно е междусистемната връзка да бъде въведена в екс­ плоатация до 31 декември 2022 г.;

г) след нейното въвеждане в експлоатация междусистемната връзка ще се използва за износ в Общността, в съответствие с параграф 2, на електроенергия, произведена от възобновяеми източници на енергия;

д) това искане се отнася до съвместен проект, който отговаря на критериите, посочени в параграф 2, букви б) и в), и ще изпол­ зва междусистемната връзка след нейното въвеждане в екс­ плоатация, както и до количество електроенергия, което не е по-голямо от количеството, което ще се изнася за Общността след въвеждането в експлоатация на междусистемната връзка.

4. Делът или количеството електроенергия, произведена от инсталация на територията на трета държава, който дял или коли­ чество следва да се разглежда като част от общата национална цел на една или повече държави-членки, за да се определи степента на спазване на член 3, се нотифицира на Комисията. Когато е засег­ ната повече от една държава-членка, на Комисията се нотифицира разпределянето на този дял или количество между държавите- членки. Този дял или количество не надвишава дела или количе­ ството, което реално е изнесено за Общността и е потребено в нея, като отговаря на количеството, посочено в параграф 2, буква а), подточки i) и ii) от настоящия член, и на условията, определени в параграф 2, буква а). Нотификацията се извършва от всяка една държава-членка, към чиято обща национална цел следва да се при­ числи делът или количеството електроенергия.

5. В нотификацията, посочена в параграф 4:

а) се описва планираната инсталация или се посочва реконстру­ ираната инсталация;

б) се уточнява делът или количеството електроенергия, произве­ дена от инсталацията, които следва да се разглеждат като част от националната цел на дадената държава-членка, както и съответните финансови договорености, при спазване на изиск­ ванията за поверителност;

L 140/32 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

в) се уточнява периодът, в цели календарни години, през който електроенергията следва да се разглежда като част от общата национална цел на държавата-членка; и

г) се включва писмено потвърждение по букви б) и в) от третата държава, на чиято територия ще се експлоатира инстала­ цията, както и делът или количеството електроенергия, про­ изведени от инсталацията, които ще се използват за вътрешни цели от тази трета държава.

6. Периодът, посочен в параграф 5, буква в), не продължава след 2020 г. Даден съвместен проект може да продължи след 2020 г.

7. Нотификация, направена съгласно настоящия член, не може да бъде променяна или оттегляна без общото съгласие на държавата-членка, която прави нотификацията, и третата държава, която е потвърдила съвместния проект в съответствие с параграф 5, буква г).

8. Държавите-членки и Общността насърчават съответните органи по Договора за създаване на енергийна общност да пред­ приемат, в съответствие със същия договор, мерките, които са необходими, за да могат договарящите страни, присъединили се към въпросния договор, да прилагат разпоредбите относно сътруд­ ничеството между държавите-членки, които са предвидени в настоящата директива.

Член 10

Последици от съвместните проекти между държавите-членки и трети държави

1. В срок до три месеца от края на всяка година, попадаща в периода, посочен в член 9, параграф 5, буква в), държавата-членка, която е извършила нотификацията по член 9, изготвя уведомле­ ние, в което посочва:

а) общото количество електроенергия, произведена през годи­ ната от възобновяеми източници на енергия от инсталацията, предмет на нотификацията по член 9;

б) количеството електроенергия, произведено през годината от възобновяеми източници на енергия от същата инсталация, което следва да се разглежда като част от нейната обща нацио­ нална цел съгласно условията на нотификацията по член 9; и

в) доказателство за съответствие с условията, установени в член 9, параграф 2.

2. Държавата-членка изпраща уведомлението на третата дър­ жава, която е потвърдила проекта в съответствие с член 9, параг­ раф 5, буква г), и на Комисията.

3. За да се определи степента на спазване на изискванията на настоящата директива относно общите национални цели, количе­ ството електроенергия, произведена от възобновяеми източници, посочено в съответствие с параграф 1, буква б), се добавя към количеството енергия от възобновяеми източници, което се отчита, при измерване на степента на спазване от държавата-членка, която изпраща уведомлението.

Член 11

Съвместни схеми за подпомагане

1. Без да се засягат задълженията на държавите-членки по член 3, две или повече държави-членки може да решат на добро­ волни начала да обединят или частично да координират своите национални схеми за подпомагане. В такива случаи определено количество енергия от възобновяеми източници, произведено на територията на участващите държави-членки, може да се раз­ глежда като част от общата национална цел на друга участваща държава-членка, ако съответните държави-членки:

а) извършат статистическо прехвърляне на определени коли­ чества енергия от възобновяеми източници от една държава- членка към друга, в съответствие с член 6, или

б) определят правило за разпределението, одобрено от участва­ щите държави-членки, въз основа на което се разпределят количества енергия от възобновяеми източници между участ­ ващите държави-членки. Такова правило се нотифицира на Комисията не по-късно от три месеца след края на първата година, през която то поражда действие.

2. В срок до три месеца от края на всяка година всяка държава- членка, направила нотификация по параграф 1, буква б), изготвя писмо за уведомление, в което посочва общото количество елек­ троенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане от възобновяеми източници на енергия, произведено през годината, за която ще се приложи правилото за разпределение.

3. С цел да се определи степента на спазване на изискванията на настоящата директива относно общите национални цели, коли­ чеството електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, нотифицирано в съответ­ ствие с параграф 2, се преразпределя между съответните държави- членки в съответствие с нотифицираното правило за разпределение.

Член 12

Увеличения на мощността

За целите на член 7, параграф 2 и член 9, параграф 2, буква б) еди­ ниците енергия от възобновяеми източници, произведени в резул­ тат на увеличение на мощността на дадена инсталация, ще бъдат разглеждани като произведени от отделна инсталация, въведена в експлоатация в момента на настъпването на увеличението на мощността.

Член 13

Административни процедури, правила и кодекси

1. Държавите-членки гарантират, че националните правила относно разрешителните, сертификационните и лицензионните процедури, прилагани по отношение на централите, както и свър­ заните с тях инфраструктури за преносни и разпределителни мрежи, за производство на електроенергия, топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и по отношение на процеса на преобразуване на биомаса в биогорива или други енергийни продукти, са пропорционални и необходими.

(1)

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/33

По-специално държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че:

а) поради разликите между административните структури и организация на държавите-членки съответните отговорности на националните, регионалните и местните административни органи за разрешителни, сертификационни и лицензионни процедури, включително за пространствено планиране, са ясно координирани и определени и с прозрачни срокове за вземане на решение по заявленията за съгласуване на проекти и за разрешения за строеж;

б) на подходящо равнище се предоставя цялостна информация за обработването на заявленията за разрешения, сертификати и лицензи за инсталации, произвеждащи енергия от възоб­ новяеми източници, и за наличната подкрепа за кандидатите;

в) административните процедури са рационализирани и се про­ веждат в срок на съответното административно равнище;

г) правилата за разрешаване, сертифициране и лицензиране са обективни, прозрачни и пропорционални, не пораждат дис­ криминация между кандидатите и изцяло отчитат особенос­ тите на отделните технологии за енергия от възобновяеми източници;

д) административните такси, плащани от потребители, проек­ танти, архитекти, строители, монтажници и доставчици на оборудване и системи, са прозрачни и се обуславят от разхо­ дите; и

е) за малките проекти и за децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници са уста­ новени опростени и облекчени процедури за получаване на разрешение, когато това е целесъобразно, включително чрез обикновено уведомяване, ако то е разрешено от приложимата регулаторна рамка.

2. Държавите-членки ясно определят всички технически спе­ цификации, които трябва да бъдат спазени от съоръженията и сис­ темите за енергия от възобновяеми източници, за да се ползват от схемите за подпомагане. Когато съществуват европейски стандарти, включително екологични етикети, енергийни етикети и други тех­ нически референтни системи, установени от европейските стандар­ тизационни служби, тези национални технически спецификации са изразени при съобразяване с тези стандарти. Такива технически спецификации не предписват къде съоръженията и системите да бъдат сертифицирани и следва да не препятстват функционирането на вътрешния пазар.

3. Държавите-членки препоръчват на всички участници, по-специално на местните и регионалните административни органи, да гарантират инсталирането на съоръжения и системи за използване на електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и на местни топлофикационни и охладителни системи при планирането, проектирането, изграждането и модернизирането на промишлени или жилищни зони. По-конкретно държавите-членки насърчават местните и регионалните административни органи да включват топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници при планирането на градската инфраструктура, когато това е целесъобразно.

4. Държавите-членки въвеждат в своите строителни правила и кодекси подходящи мерки за увеличаването на дела на всички видове енергия от възобновяеми източници в строителния сектор.

При приемането на такива мерки или в своите регионални схеми за подпомагане държавите-членки може да вземат предвид нацио­ налните мерки, отнасящи се до съществено увеличаване на енергийната ефективност и до комбинирано производство, както и до сгради, които са проектирани да улавят пасивно енергия или да са с ниско или нулево потребление на енергия.

До 31 декември 2014 г. държавите-членки изискват в своите строителни правила и кодекси или чрез други средства с равнос­ тоен ефект, когато това е уместно, използването на минимално нива на енергия от възобновяеми източници в нови сгради и в съществуващи такива, които подлежат на основен ремонт. Държавите-членки разрешават тези минимални равнища да бъдат достигнати чрез, inter alia, отопление и охлаждане от местни сис­ теми, получено при потребление на значителен дял енергия от възобновяеми източници.

Изискванията по първа алинея се прилагат за въоръжените сили само доколкото прилагането им не е в противоречие с естеството и основната цел на дейността на въоръжените сили и с изключе­ ние на материалите, които се използват изключително за военни цели.

5. Държавите-членки гарантират, че считано от 1 януари 2012 г. новите обществени сгради, както и съществуващите обществени сгради, които подлежат на основен ремонт на наци­ онално, регионално и местно равнище, изпълняват роля на обра­ зец в контекста на настоящата директива. Държавите-членки inter alia може да позволят това задължение да бъде изпълнявано чрез спазване на стандартите за жилищни сгради с нулево потребление на енергия или посредством осигуряване на използването на покривите на обществени или смесени публично-частни сгради от трети страни за инсталации, произвеждащи енергия от възоб­ новяеми източници.

6. Чрез своите строителни наредби и кодекси държавите- членки насърчават използването на такива системи топлинна енер­ гия и енергия за охлаждане и оборудване на базата на енергия от възобновяеми източници, които постигат значително намаление на потреблението на енергия. Държавите-членки използват енер­ гийни или екологични етикети и други подходящи сертификати или стандарти, разработени на национално или общностно рав­ нище, когато подобни инструменти съществуват, като основа за насърчаване на такива системи и оборудване.

По отношение на биомасата държавите-членки насърчават такива технологии за преобразуване, които постигат ефективност на пре­ образуването от поне 85 % при жилищни и търговски приложе­ ния и поне 70 % при промишлени приложения.

По отношение на термопомпите държавите-членки насърчават използването на тези, които постигат съответствие с минималните изисквания за екологично етикетиране, установени с Решение 2007/742/ЕО на Комисията от 9 ноември 2007 г. за установяване на екологичните критерии за присъждането на знака за екомар­ кировка на Общността на електрически, газови или абсорбционни термопомпи

(1) ОВ L 301, 20.11.2007 г., стр. 14.

.

L 140/34 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

По отношение на слънчевата топлинна енергия държавите-членки насърчават сертифицирани съоръжения и системи въз основа на европейски стандарти, когато такива съществуват, включително екологични етикети, енергийни етикети и други технически рефе­ рентни системи, установени от европейските органи за стандартизация.

При определянето на ефикасността на преобразуване и на съотно­ шението вход/изход на системите и оборудването, за целите на настоящия параграф, държавите-членки използват процедури на Общността, а ако липсват такива — международни процедури, в случай че те съществуват.

Член 14

Информация и обучение

1. Държавите-членки гарантират, че информацията относно мерките за подпомагане се предоставя на всички заинтересовани лица, като например потребители, строители, монтажници, архитекти и доставчици на отоплително, охладително и електри­ ческо оборудване и системи, както и на автомобили, при които е съвместимо използването на енергия от възобновяеми източници.

2. Държавите-членки гарантират предоставянето на информа­ ция от доставчиците на оборудване и системи или от компетен­ тните национални органи относно чистите печалби, разходите и енергийната ефективност на оборудването и системите за изпол­ зване на електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаж­ дане от възобновяеми източници на енергия.

3. Държавите-членки гарантират, че до 31 декември 2012 г. схеми за сертифициране или еквивалентни квалификационни схеми се предоставят или са на разположение на монтажници на малки котли и печки за биомаса, слънчеви фотоволтаични и слъ­ нчеви топлинни системи, повърхностни геотермални системи и термопомпи. Тези схеми може да вземат под внимание съществу­ ващите схеми и структури, в зависимост от случая, и се основават на критериите, установени в приложение IV. Всяка държава- членка признава сертифицирането, извършено от други държави- членки в съответствие с тези критерии.

4. Държавите-членки осигуряват обществен достъп до инфор­ мация относно схемите за сертифициране или еквивалентните квалификационни схеми, посочени в параграф 3. Държавите- членки могат също да осигурят достъп до списъка с монтажници, които са квалифицирани или сертифицирани в съответствие с посочените в параграф 3 разпоредби.

5. Държавите-членки гарантират, че на всички заинтересовани участници, предимно на проектанти и архитекти, се предоставят указания, така че те да могат по подходящ начин да разглеждат възможностите за оптимално съчетаване на възобновяеми източ­ ници на енергия, високоефективни технологии и местни топлофикационни и охладителни системи при планирането, проектирането, изграждането и обновяването на промишлени или жилищни райони.

6. Държавите-членки, с участието на местни и регионални органи, разработват подходящи информационни, осведомителни, насочващи и/или обучителни програми с цел да информират граж­ даните за ползите и практическите особености на развитието и използването на енергия от възобновяеми източници.

Член 15

Гаранции за произход на електроенергията, топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведени от

възобновяеми източници на енергия

1. За да се докаже на крайните потребители делът или количе­ ството енергия от възобновяеми източници в енергийния състав на доставчик на енергия, в съответствие с член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО, държавите-членки гарантират, че произ­ ходът на електроенергията, произведена от възобновяеми източ­ ници, може да се гарантира като такъв по смисъла на настоящата директива в съответствие с обективни, прозрачни и недискрими­ национни критерии.

2. За тази цел държавите-членки осигуряват издаването на гаранция за произход в отговор на искане от страна на произво­ дител на електроенергия от възобновяеми източници. Държавите- членки може да предвидят издаването на гаранции за произход в отговор на искане на производители на топлинна енергия и енер­ гия за охлаждане от възобновяеми източници. Посоченото по-горе издаване може да се обвърже с изискване за минимален лимит на мощността. Гаранцията за произход е за стандартно количество енергия от 1 MWh. За всяка единица произведена енергия може да бъде издадена само една гаранция за произход.

Държавите-членки гарантират, че една и съща единица за коли­ чество енергия от възобновяеми източници се взема предвид само веднъж.

Държавите-членки може да предвидят да не се предоставя подпо­ магане на производител, който получава гаранция за произход за същото производство на енергия от възобновяеми източници.

Гаранцията за произход не е от значение за спазването на член 3 от държава-членка. Прехвърлянията на гаранции за произход, отделно или заедно с физическия пренос на енергия, не засяга решението на държавите-членки да използват статистически прехвърляния, съвместни проекти или съвместни схеми за подпо­ магане за съблюдаване на целите или за изчисляване на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници в съответствие с член 5.

3. Гаранцията за произход се използва в рамките на 12 месеца от производството на съответната единица енергия. Гаранцията за произход се обезсилва, след като бъде използвана.

4. Държавите-членки или определените компетентни органи упражняват надзор над издаването, прехвърлянето и отменянето на тези гаранции за произход. Определените компетентни органи имат отговорности с различен географски обхват и са независими от дейностите по производство, търговия и доставка.

5. Държавите-членки или определените компетентни органи създават подходящи механизми, за да осигурят, че гаранциите за произход се издават, прехвърлят и отменят по електронен път и са точни, надеждни и защитени от злоупотреби.

6. Всяка гаранция за произход съдържа най-малко следните данни:

а) енергийния източник, използван за производство на енер­ гията, и началната и крайната дата на производство;

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/35

б) информация дали се отнася за:

i) електроенергия; или

ii) топлинна енергия и/или енергия за охлаждане;

в) наименованието, местоположението, вида и мощността на инсталацията, където енергията е била произведена;

г) дали и до каква степен инсталацията се е ползвала от инвес­ тиционна помощ, дали и до каква степен единицата енергия се е ползвала по друг начин от национална схема за подпома­ гане, както и вида схема за подпомагане;

д) датата, на която инсталацията е въведена в експлоатация; и

е) датата и държавата на издаване и уникален идентификацио­ нен номер.

7. Когато се изисква от доставчик на електроенергия да докаже дял или количество енергия от възобновяеми източници в него­ вия енергиен състав, за целите на член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО, той може да го направи, като използва своите гаран­ ции за произход.

8. Количеството енергия от възобновяеми източници, съответ­ стващо на гаранциите за произход, прехвърлени на трета страна от доставчик на електроенергия, се изважда от дела на енергията от възобновяеми източници в неговия енергиен състав, за целите на член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО.

9. Държавите-членки признават гаранциите за произход, изда­ дени в друга държава-членка в съответствие с настоящата дирек­ тива, само като доказателство за елементите, посочени в параграф 1 и параграф 6, букви а) — е). Държава-членка може да откаже да признае гаранция за произход само ако има добре обосновани съм­ нения за нейната точност, надеждност или достоверност. Държавата-членка нотифицира Комисията за всеки такъв отказ и за основанията за него.

10. Ако Комисията установи, че няма основания да откаже признаването на гаранция за произход, Комисията може да приеме решение, изискващо от съответната държава-членка да я признае.

11. Държава-членка може да въведе, в съответствие със законо­ дателството на Общността, обективни, прозрачни и недискрими­ национни критерии за използването на гаранции за произход в съответствие със задълженията, предвидени в член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО.

12. Когато доставчиците на енергия предлагат на пазара енер­ гия от възобновяеми източници на потребители, като се позовават на екологичните или други ползи от енергията от възобновяеми източници, държавите-членки може да изискват тези доставчици на енергия да предоставят в кратка форма информация за количе­ ството или дела енергия от възобновяеми източници, които идват от инсталации или увеличена мощност, въведени в експлоатация след 25 юни 2009 г.

Член 16

Достъп до и експлоатация на мрежите

1. Държавите-членки предприемат подходящите стъпки за раз­ витие на електроенергийната мрежова инфраструктура за пренос и разпределение, на интелигентни мрежи, складови съоръжения и на електроенергийната система с цел да се позволи сигурното функциониране на електроенергийната система, тъй като това вкл­ ючва по-нататъшното развитие на производството на електроенер­ гия от възобновяеми източници на енергия, включително междусистемни връзки между отделните държави-членки и между държавите-членки и трети държави. Държавите-членки предприе­ мат подходящи стъпки и за ускоряване на разрешителните проце­ дури за мрежова инфраструктура и за координиране на одобрението на мрежова инфраструктура с административни про­ цедури и процедури по планиране.

2. При спазване на изискванията, свързани с поддържането на надеждността и безопасността на електроенергийната мрежа, въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии, опреде­ лени от компетентните национални органи:

а) държавите-членки гарантират, че операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи на тяхна територия гарантират преноса и разпределението на електро­ енергия, произведена от възобновяеми източници на енергия;

б) държавите-членки предоставят също приоритетен достъп или гарантиран достъп до мрежата на произведената от възоб­ новяеми източници на енергия електроенергия;

в) държавите-членки гарантират, че при диспечиращите елек­ трогенериращи инсталации операторите на преносните сис­ теми дават приоритет на тези инсталации, които използват възобновяеми източници на енергия, доколкото това се поз­ волява от сигурната експлоатация на националната електро­ енергийна система и въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии. Държавите-членки гаранти­ рат предприемането на подходящи експлоатационни мерки по отношение на мрежите и пазара с цел да се ограничи до минимум намаляването на електроенергия, произведена от възобновяеми източници. Ако се предприемат значителни мерки за намаляване на възобновяемите източници на енер­ гия, с цел да се гарантират сигурността на националната еле­ ктроенергийна система и сигурността на енергийните доставки, държавите-членки правят необходимото отговор­ ните оператори на системи да докладват на компетентния регулаторен орган за тези мерки и да посочат какви корек­ тивни мерки възнамеряват да вземат, за да предотвратят неу­ местното намаляване.

3. Държавите-членки изискват от операторите на преносни системи и от операторите на разпределителни системи да опреде­ лят и направят обществено достояние своите стандартни правила по отношение на покриването и разпределянето на разходите за технически адаптации, като например свързване към мрежата или укрепване на мрежата, по-добра експлоатация на мрежата и пра­ вила за недискриминационно прилагане на мрежовите кодекси, които са необходими за включване на нови производители, пода­ ващи към свързаната мрежа електроенергия, произведена от възоб­ новяеми източници на енергия.

Тези правила се основават на обективни, прозрачни и недискри­ минационни критерии, като по-специално следва да се отчитат всички разходи и приходи, отнасящи се до свързването на тези производители към мрежата, както и специфичните обстоятелства в случай на производители, разположени в периферни или слабо­ населени региони. Тези правила може да предвиждат различни видове свързване.

(1)

L 140/36 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

4. Когато е уместно, държавите-членки може да изискат от опе­ раторите на преносната система и от операторите на разпре­ делителната система да поемат, изцяло или частично, посочените в параграф 3 разходи. Държавите-членки преглеждат и вземат необходимите мерки за подобряване на нормативните рамки и правилата за покриване и разпределяне на разходите, посочени в параграф 3, до 30 юни 2011 г. и след това периодично ги пре­ глеждат отново на всеки две години, за да осигурят присъединя­ ването на нови производители, както е посочено в същия параграф.

5. Държавите-членки изискват от операторите на преносните системи и операторите на разпределителните системи да предоста­ вят на всеки нов производител на енергия от възобновяеми източ­ ници, който желае да бъде свързан към системата, изисканата от него изчерпателна и необходима информация, включваща:

а) цялостна и подробна прогноза за разходите, свързани със свързването;

б) разумен и точен график за приемане и обработка на искането за свързване към мрежата;

в) разумен индикативен график за всяко предложено свързване към мрежата.

Държавите-членки може да разрешат на производителите на елек­ троенергия от възобновяеми източници на енергия, които желаят да бъдат свързани към мрежата, да обявят търг за техническото осъществяване на свързването.

6. Разпределянето на разходите, посочено в параграф 3, се при­ лага според механизъм, основан на обективни, прозрачни и недис­ криминационни критерии, като се вземат предвид ползите, които първоначално или впоследствие присъединени производители, както и операторите на преносната система и операторите на раз­ пределителната система придобиват от свързването.

7. Държавите-членки гарантират, че при налагането на тари­ фите за пренос и разпределение не се допуска дискриминиране на електроенергия от възобновяеми източници, включително и на такава електроенергия от възобновяеми източници, която е про­ изведена в периферни региони, например в островни или в слабо­ населени региони. Държавите-членки гарантират, че налагането на такси за пренос и разпределение не се извършва дискримина­ ционно спрямо газ от възобновяеми източници на енергия.

8. Държавите-членки гарантират, че тарифите, наложени от операторите на преносните системи и от операторите на разпре­ делителните системи, съответно за пренос и разпределение на електроенергия от централи, които използват възобновяеми източ­ ници на енергия, в съответствие с възможните намаления на мрежовите разходи в резултат на свързването на централата към мрежата. Такива намаления на мрежовите разходи могат да въз­ никнат в резултат от прякото ползване на мрежата за ниско напрежение.

9. Когато е приложимо, държавите-членки извършват оценка на необходимостта от разширяване на съществуващата газопро­ водна инфраструктура за улесняване на включването на газ от възобновяеми източници на енергия.

10. Когато е приложимо, държавите-членки изискват от опе­ раторите на преносни системи и от операторите на разпредели­ телни системи на тяхната територия да публикуват технически правила в съответствие с член 6 от Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно

общите правила за вътрешния пазар на природен газ

(1) ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 57.

, по-специално по отношение на правилата за свързване, включващи изисквания за качество на газта, ароматизиране на газта и наля­ гане на газта. Държавите-членки изискват също от операторите на преносни системи и от операторите на разпределителни системи да публикуват тарифите за свързване към газ от възобновяеми източници, въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии.

11. В своите национални планове за действие относно енер­ гията от възобновяеми източници държавите-членки оценяват необходимостта от изграждане на нова инфраструктура за местни топлофикационни и охладителни системи от възобновяеми източ­ ници на енергия с оглед постигане на националните цели за 2020 г., посочени в член 3, параграф 1. Съгласно тази оценка държавите-членки предприемат, при необходимост, стъпки с оглед разработване на местна топлофикационна инфраструктура, за да се даде възможност за развитие на производство на топлинна енер­ гия и енергия за охлаждане от широк набор от съоръжения, функ­ циониращи с голяма биомаса, слънчева енергия и геотермална енергия.

Член 17

Критерии за устойчивост по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса

1. Независимо дали суровините са отгледани на или извън територията на Общността, енергия от биогорива и течни горива от биомаса се взема предвид за целите, посочени в букви а), б) и в), само при условие че отговарят на критериите за устойчивост, посо­ чени в параграфи 2—6:

а) определяне на степента на съответствие с изискванията на настоящата директива относно националните цели;

б) определяне на степента на съответствие със задълженията за енергия от възобновяеми източници;

в) съответствие на условията за получаване на финансова под­ крепа за потреблението на биогорива и течни горива от биомаса.

Независимо от това биогоривата и течните горива от биомаса, про­ изведени от отпадъци и остатъци, различни от остатъците от сел­ ското стопанство, аквакултурата, рибното и горското стопанство, е необходимо да отговарят само на критериите за устойчивост, установени в параграф 2, за да бъдат взети предвид за целите, посо­ чени в букви а), б) и в).

2. За да се отчита за целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), ползването на биогорива и течни горива от биомаса трябва да води до намаление на емисии на парникови газове с поне 35 %.

Считано от 1 януари 2017 г., намалението на емисиите на парни­ кови газове при използване на биогорива и течни горива от био­ маса, взети предвид за целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), е поне 50 %. От 1 януари 2018 г. това намаление на емисиите на парникови газове е поне 60 % за биогоривата и течните горива от биомаса, произведени в инсталации, в които производството е започнало на или след 1 януари 2017 г.

(1)

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/37

Намалението на емисиите на парникови газове в резултат на използването на биогорива и течни горива от биомаса се изчислява в съответствие с член 19, параграф 1.

В случай че биогоривата и течните горива от биомаса са произве­ дени от инсталации, които вече са били в експлоатация на 23 януари 2008 г., първа алинея се прилага от 1 април 2013 г.

3. Биогоривата и течните горива, които се отчитат за целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), не са произведени от суро­ вини, произхождащи от терени с голямо значение за биоразноо­ бразието, т.е. от терени с един от следните статуси през или след януари 2008 г., независимо дали тези терени продължават да имат този статус:

а) девствена гори или други залесени земи, т.е. гори или други залесени земи с местни видове, където няма ясно видими признаци на човешка дейност и екологичните процеси не са съществено нарушени;

б) зони, определени:

i) със закон или от съответния компетентен орган с оглед защита на природата; или,

ii) зони за защита на редки, под заплаха или застрашени от изчезване екосистеми или видове, признати от междуна­ родни споразумения или включени в списъци, изготвени от междуправителствени организации или Международ­ ния съюз за опазване на природата, при условие че са признати в съответствие с член 18, параграф 4, втора алинея;

освен ако не бъдат представени доказателства, че производ­ ството на тази суровина не противоречи на тези природоза­ щитни цели;

в) пасища с висока степен на биоразнообразие, които са:

i) естествени, т.е. пасища, които биха останали такива при липсата на човешка намеса и които запазват естествения състав на видовете и екологичните характеристики и про­ цеси; или

ii) изкуствени, т.е. пасища, които биха престанали да бъдат такива при липсата на човешка намеса и които са богати на видове и не са деградирали, освен ако не се докаже, че добивът на суровини е необходим за запазване на статуса на пасище.

Комисията установява критериите и географските обхвати, по които да се установи кои пасища се обхващат от първа алинея, буква в). Тези мерки, предназначени да изменят несъществени еле­ менти на настоящата директива, включително чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 25, параграф 4.

4. Биогоривата и течните горива от биомаса, които се отчитат за целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), не са произве­ дени от суровини, произхождащи от терени с високи въглеродни запаси, т.е. от терени, които са имали един от следните статуси през януари 2008 г., но вече нямат този статус:

а) мочурища, т.е. почви, покрити или наситени с вода постоянно или през значителна част от годината;

б) трайно залесени зони, т.е. терени с площ над един хектар, височина на дърветата над пет метра и с покритие от корон­ ите над 30 %, или с дървета, които могат да достигнат тези прагове на място;

в) терени с площ над един хектар, височина на дърветата над пет метра и с покритие от короните между 10 и 30 %, или с дър­ вета, които могат да достигнат тези прагове на място, освен ако не бъде предоставено доказателство, че запасите от въгле­ род на зоната преди и след преобразуването са такива, че при прилагането на методиката, установена в приложение V, част В, биха били изпълнени условията, посочени в параграф 2 от настоящия член.

Разпоредбите на настоящия параграф не се прилагат, ако по вре­ мето, когато суровината е добита, съответният терен е имал същия статус като през януари 2008 г.

5. Биогорива и течни горива от биомаса, които са взети пред­ вид за целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), не се доби­ ват от суров материал, получен от земя, която е била торфище през януари 2008 г., освен ако не са представени доказателства, че кул­ тивирането и добиването на тези суровини не налага дренаж на предварително неотводнената почва.

6. Селскостопанските суровини, отглеждани в Общността и използвани за производството на биогорива и течни горива от био­ маса, които се отчитат за целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), следва да бъдат добити в съответствие с изискванията и стандартите, посочени под заглавието „Околна среда“ в част А и в точка 9 от приложение II към Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскосто­ панска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани

(1) ОВ L 30, 31.1.2009 г., стр. 16.

, и в съответствие с минималните изиск­ вания за добро земеделско и екологично състояние, определени в член 6, параграф 1 от същия регламент.

7. На всеки две години Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад както за трети държави, така и за държави-членки, които са значителен източник на биогорива или на суровини за използвани в Общността биогорива, относно взе­ тите на национално равнище мерки за спазване на критериите за устойчивост, установени в параграфи 2—5, и за защита на почвите, водата и въздуха. Първият доклад се представя през 2012 г.

L 140/38 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

На всеки две години Комисията представя на Европейския парла­ мент и на Съвета доклад относно въздействието на нарасналото търсене на биогорива върху социалната устойчивост в Общността и в трети държави, относно въздействието на общностната поли­ тика за биогоривата върху наличието на хранителни продукти на достъпни цени, по-специално за жителите на развиващите се дър­ жави, както и по други въпроси с по-широк обхват, свързани с раз­ витието. Докладите разглеждат въпроса за зачитане правата на земеползване. За трети държави, както и за държави-членки, които са значителен източник на суровини за използвани в Общността биогорива, в докладите се посочва дали са ратифицирали и при­ лагат всяка от следните конвенции на Международната организа­ ция по труда:

— Конвенция относно принудителния или задължителния труд (№ 29),

— Конвенция относно свободата на сдружаване и закрилата на правото на синдикално организиране (№ 87),

— Конвенция относно прилагането на принципите на правото на организиране и на колективно договаряне (№ 98),

— Конвенция относно равното заплащане на мъжете и жените работници за труд с еднаква стойност (№ 100),

— Конвенция за премахване на принудителния труд (№ 105),

— Конвенция относно дискриминацията в областта на труда и професиите (№ 111),

— Конвенция относно минималната възраст за приемане на работа (№ 138),

— Конвенция относно забраната и незабавни действия за лик­ видирането на най-тежките форми на детския труд (№ 182).

Както за трети държави, така и за държави-членки, които са зна­ чителен източник на суровини за използвани в Общността биогорива, в докладите се посочва дали държавата е ратифицирала и прилага:

— Протокола от Картахена по биологична безопасност,

— Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна.

Първият доклад се представя през 2012 г. При необходимост Комисията предлага коригиращи действия, по-специално ако има доказателства, че производството на биогорива оказва значително въздействие върху цените на хранителните продукти.

8. За целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), държавите-членки не отказват отчитане на такива биогорива и течни горива, които са получени в съответствие с изискванията на настоящия член.

9. Комисията докладва до 31 декември 2009 г. относно изиск­ ванията за схема за устойчивост във връзка с приложенията на енергия от биомаса, различна от биогоривата и течните горива от биомаса. Този доклад е съпроводен, ако е необходимо, от предло­ жения до Европейския парламент и до Съвета за схема за устой­ чивост във връзка с други видове приложения на енергия от биомаса. Този доклад и всички предложения, съдържащи се в него, се основават на най-добрите налични научни доказателства, като се отчитат новите тенденции в иновативните процеси. Ако изготвеният за тази цел анализ покаже, че би било подходящо да се въведат изменения по отношение на горската биомаса в мето­ диката за изчисление в приложение V или в критериите за устой­ чивост, свързани с въглеродните запаси, прилагани за биогоривата и течните горива от биомаса, Комисията, при целесъобразност, едновременно с това отправя предложения до Европейския парла­ мент и до Съвета по тези въпроси.

Член 18

Проверка на съответствието с критериите за устойчивост по отношение на биогоривата и течните горива от

биомаса

1. При отчитане на биогорива и течни горива от биомаса за целите, посочени в член 17, параграф 1, букви а), б) и в), държавите-членки изискват от икономическите оператори да покажат, че са изпълнени посочените в член 17, параграфи 2—5 критерии за устойчивост. За тази цел те изискват от икономичес­ ките оператори използването на система за масов баланс, която:

а) позволява смесването на партиди от суровини или биогорива с различни характеристики за устойчивост;

б) изисква информация за характеристиките за устойчивост и обемите на партидите, посочени в буква а), да остава прикрепена към сместа; и

в) осигурява сборът от всички партиди, напуснали сместа, да има същите характеристики за устойчивост, каквито има сборът на всички партиди, добавени към сместа.

2. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета през 2010 и 2012 г. относно действието на описания в параграф 1 метод за проверка на масовия баланс, както и за възможността за допускане на други методи за проверка по отношение на някои или всички видове суровини, биогорива или течни горива от био­ маса. В своята оценка Комисията разглежда тези методи за про­ верка, при които не е необходимо информацията за характеристиките за устойчивост да остава физически прикрепена към определени партиди или смеси. При оценката се отчита, че системата за проверка трябва да е достоверна и ефикасна, като в същото време се избегне налагането на прекомерна тежест върху промишлеността. Докладът е съпроводен, ако е уместно, от пред­ ложения до Европейския парламент и до Съвета относно използ­ ването на други методи за проверка.

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/39

3. Държавите-членки предприемат мерки за гарантиране, че икономическите оператори подават надеждна информация, както и да представят при поискване на държавата-членка данните, използвани за съставяне на информацията. Също така държавите- членки следва да поискат от икономическите оператори да орга­ низират подходящо независимо одитиране на подаваната от тях информация, както и да представят доказателства за неговото про­ веждане. При одитирането следва да се проверява дали използва­ ните от икономическите оператори системи са точни, надеждни и защитени срещу измами. Също така при одитирането се проверя­ ват честотата и методиката на вземане на проби и достоверността на данните.

Информацията, посочена в първа алинея, включва по-специално информация относно спазването на критериите за устойчивост, установени в член 17, параграфи 2—5, подходяща и приложима информация относно мерките, взети за защита на почвите, водата и въздуха, възстановяването на деградиралата земя, избягването на излишно потребление на вода в зони с недостатъчно количество вода, както и подходяща и приложима информация относно мер­ ките, взети за отчитане на елементите, посочени в член 17, параг­ раф 7, втора алинея.

Комисията, в съответствие с процедурата по консултиране, посо­ чена в член 25, параграф 3, съставя списък с подходящата и при­ ложима информация, посочена в първите две алинеи. Тя следи по-специално представянето на тази информация да не предста­ влява прекомерна административна тежест за икономическите оператори като цяло, и в частност за дребните земеделски стопани, организациите на производителите и кооперациите.

Задълженията, установени в настоящия параграф, се прилагат неза­ висимо дали биогоривата или горивата от течна биомаса са про­ изведени в Общността, или са внесени.

Държавите-членки представят на Комисията в обобщен вид инфор­ мацията, посочена в първата алинея от настоящия параграф. Коми­ сията публикува в резюмиран вид тази информация на платформата за прозрачност, посочена в член 24, като запазва пов­ ерителния характер на информацията с чувствително търговско съдържание.

4. Общността се стреми да сключва двустранни или многос­ транни споразумения с трети държави, които съдържат разпо­ редби относно критериите за устойчивост, съответстващи на разпоредбите в настоящата директива. Когато Общността е скл­ ючила споразумения, в които се съдържат разпоредби, свързани с въпросите, обхванати от критериите за устойчивост, определени в член 17, параграфи 2—5, Комисията може да реши, че тези спо­ разумения служат за доказателство, че биогоривата и течните горива от биомаса, произведени от суровини, отгледани в тези дър­ жави, съответстват на въпросните критерии за устойчивост. При сключването на тези споразумения се отчитат надлежно мерките, предприети за опазването на зони, които осигуряват основни услуги на екосистемите в критични ситуации (като защитата на речни басейни и ерозивния контрол), за опазването на почвите, водата и въздуха, непреките въздействия, свързани с промените в земеползването, възстановяването на земя с влошено качество, изб­ ягването на излишно потребление на вода в зони с недостатъчно количество вода, както и въпросите, посочени в член 17, параг­ раф 7, втора алинея.

Комисията може да реши, че доброволни национални или между­ народни схеми за установяване на стандарти за производството на продукти от биомаса съдържат точни данни за целите на член 17, параграф 2 или доказват, че партидите от биогорива съответстват на критериите за устойчивост, установени в член 17, параграфи 3—5. Комисията може да реши, че тези схеми съдържат точни данни за информацията относно предприетите мерки за опазване на зоните, които осигуряват основни услуги на екосистемите в критични ситуации (като защитата на речни басейни и ерозивния контрол), за опазването на почвите, водата и въздуха, за възстано­ вяването на земя с влошено качество, избягването на излишно пот­ ребление на вода в зони с недостатъчно количество вода, както и въпросите, посочени в член 17 параграф 7, втора алинея. Коми­ сията може също да признае зони за защита на редки, под заплаха или застрашени екосистеми или видове, признати от междуна­ родни споразумения или включени в списъци, изготвени от междуправителствени организации или от Международния съюз за опазване на природата, за целите на член 17, параграф 3, буква б), подточка ii).

Комисията може да реши, че някои доброволни национални или международни схеми за определяне на намалението на емисии на парникови газове съдържат точни данни за целите на член 17, параграф 2.

Комисията може да реши, че земи, включени в национална или регионална схема за възстановяване на земи, които са със силно влошено качество или силно замърсени, съответстват на крите­ риите, посочени в приложение V, част В, точка 9.

5. Комисията приема решения съгласно параграф 4, само ако въпросното споразумение или схема отговаря на адекватни стан­ дарти за надеждност, прозрачност и независимо одитиране. Ако съответните схеми са предназначени за определяне на намаления на емисии на парникови газове, тези схеми следва също да съот­ ветстват на методическите изисквания, посочени в приложение V. За райони с висока степен на биоразнообразие, посочени в член 17, параграф 3, буква б), подточка ii), списъците с такива райони отговарят на подходящи стандарти за обективност и съгла­ суваност с международно признатите стандарти и предвиждат подходящи процедури на обжалване.

6. Решенията по параграф 4 се приемат в съответствие с проце­ дурата по консултиране, посочена в член 25, параграф 3. Тези решения имат валидност за срок, не по-дълъг от пет години.

7. Когато даден икономически оператор предложи доказател­ ство или данни, придобити в съответствие със споразумение или схема, предмет на решение съгласно параграф 4, в рамките на това решение, държавата-членка не следва да иска от заявителя да пред­ ставя допълнително доказателство за спазване на критериите за устойчивост, посочени в член 17, параграфи 2—5, нито информа­ ция относно мерките, посочени в параграф 3, втора алинея от нас­ тоящия член.

8. При поискване от държава-членка или по своя собствена инициатива Комисията проучва прилагането на член 17 по отно­ шение на източника на биогориво или течно гориво от биомаса и

(1)

L 140/40 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

в рамките на шест месеца от получаване на искането и в съответ­ ствие с процедурата по консултиране, посочена в член 25, параг­ раф 3 , решава дали съответната държава-членка може да отчита за целите, посочени в член 17, параграф 1, букви а), б) и в), биогориво или течно гориво от биомаса от този източник.

9. До 31 декември 2012 г. Комисията докладва на Европей­ ския парламент и на Съвета относно:

а) ефективността на въведената система за предоставяне на информацията за критериите за устойчивост; и

б) това, дали е изпълнимо и подходящо да се въведат задължи­ телни изисквания по отношение на защитата на въздуха, почвите или водата, като се отчитат последните научни дока­ зателства и международните задължения на Общността.

При необходимост Комисията предлага коригиращи действия.

Член 19

Изчисляване на въздействието на парникови газове от биогорива и течни горива от биомаса

1. За целите на член 17, параграф 2 намалението на емисии на парникови газове в резултат на използването на биогорива или течни горива от биомаса се изчислява, както следва:

а) когато в приложение V, част А или Б е установена приета стойност за намалението на емисиите на парникови газове за начин на производство и когато стойността el за тези биогорива или течни горива от биомаса, изчислена в съответ­ ствие с приложение V, част В, точка 7, е равна или по-малка от нула, при изчислението се използва тази приета стойност;

б) чрез използване на действителната стойност, изчислена в съответствие с методиката, посочена в приложение V, част В; или

в) чрез използване на стойност, изчислена като сбор от елемен­ тите на формулата, посочена в приложение V, част В, точка 1, където разпределените приети стойности в приложение V, част Г или Д могат да бъдат използвани за някои елементи, а действителните стойности, изчислени в съответствие с мето­ диката, установена в приложение V, част В — за всички оста­ нали елементи.

2. До 31 март 2010 г. държавите-членки представят на Коми­ сията доклад, включващ списък на териториалните единици на тяхна територия, които са класифицирани на ниво 2 от Номенкла­ турата на статистическите териториални единици (наричана по-долу „NUTS“) или на по-точно определено подниво NUTS в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския пар­ ламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща кла­ сификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS)

(1) ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1.

, за които предвижданите типични емисии на парни­ кови газове в резултат на отглеждането на селскостопански суро­ вини са по-ниски или равни на емисиите, посочени под заглавието „Разпределени приети стойности за отглеждане“ в приложение V, част Г към настоящата директива, като списъкът е придружен от описание на метода и данните, използвани при неговото съставяне. Този метод отчита почвените характеристики, климата и очаква­ ните добиви на суровини.

3. Приетите стойности за биогорива, посочени в приложе­ ние V, част А, както и разпределените приети стойности за отглеж­ дане на суровини за биогоривата и течните горива от биомаса, посочени в приложение V, част Г, могат да се използват, само ако съответните суровини:

а) са отгледани извън Общността;

б) са отгледани в Общността, в райони, включени в списъците, посочени в параграф 2; или

в) са отпадъци или остатъци, различни от остатъци от селско стопанство, аквакултури или риболов.

По отношение на тези биогорива и течни горива от биомаса, които не попадат в обхвата на буква а), б) или в), се използват действи­ телните стойности за отглеждане.

4. До 31 март 2010 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно възможността за съставяне на списъци с райони в трети държави, където предвижданите тип­ ични емисии на парникови газове при отглеждане на селскосто­ пански суровини са по-ниски или равни на емисиите, посочени под заглавието „Отглеждане“ в приложение V, част Г, като докла­ дът при възможност е придружен от такива списъци и от описа­ ние на метода и данните, използвани за съставянето им. При необходимост докладът е придружен от съответни предложения.

5. Комисията докладва до 31 декември 2012 г. и на всеки две години след това относно предвижданите типични стойности и приети стойности, посочени в приложение V, части Б и Д, като отделя специално внимание на емисиите от транспорта и прерабо­ тването, и може при необходимост да реши да коригира стойнос­ тите. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 25, параграф 4.

6. Най-късно до 31 декември 2010 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, като прави преглед на въздействието на непряката промяна на земеползването върху емисиите от парникови газове и очертава пътища за намаляване на това въздействие. Докладът се придружава, ако е уместно, от пред­ ложение, основано на най-добрите налични научни доказателства, което включва конкретна методика за отчитане на емисиите от измененията в запасите от въглерод вследствие на непреки про­ мени в земеползването, за гарантиране спазването на настоящата директива, и по-конкретно на член 17, параграф 2.

Такова предложение включва необходимите защитни мерки за гарантиране на сигурност за инвестициите, осъществени, преди да започне прилагането на методиката. По отношение на инстала­ циите, произвеждали биогорива до края на 2013 г., прилагането на мерките, посочени в първа алинея, не означава, че до 31 декем­ ври 2017 г. тези биогорива ще се считат за несъответстващи на изискванията за устойчивост на настоящата директива, ако в про­ тивен случай биха били такива, при условие че тези биогорива постигат намаления на емисиите на парникови газове от най-малко 45 %. Това се прилага за мощностите на инсталации за биогорива от края на 2012 г.

Европейският парламент и Съветът полагат усилия да вземат реше­ ние по евентуални предложения, внесени от Комисията до 31 декември 2012 г.

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/41

7. Приложение V може да бъде адаптирано към техническия и научния прогрес, включително чрез добавяне на стойности за допълнителни начини на производство на биогориво за същите или други суровини и чрез промяна на методиката, предвидена в част В. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени еле­ менти на настоящата директива, включително чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 25, параграф 4.

По отношение на приетите стойности и методиката, посочена в приложение V, се обръща особено внимание на:

— метода на отчитане на отпадъците и остатъците,

— метода на отчитане на страничните продукти,

— метода на отчитане при комбинирано производство, и

— статуса на странични продукти, предоставян на остатъците от селскостопански култури.

Приетите стойности за биодизел от отпадни растителни или живо­ тински мазнини се разглеждат възможно най-скоро.

При всяко адаптиране или добавка към списъка на приетите стой­ ности в приложение V се спазват следното:

а) в случаите, когато приносът на даден фактор към общите еми­ сии е малък или когато е налице ограничено вариране, или когато разходите или трудностите при установяване на дей­ ствителните стойности са високи, приетите стойности трябва да са типичните стойности за нормалните производствени процеси;

б) във всички останали случаи приетите стойности трябва да са занижени в сравнение с нормалните производствени процеси.

8. Създават се подробни определения, включително техниче­ ските спецификации, изисквани за категориите, посочени в при­ ложение V, част В, точка 9. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с конт­ рол, посочена в член 25, параграф 4.

Член 20

Мерки за изпълнение

Мерките за изпълнение, посочени в член 17, параграф 3, втора алинея, член 18, параграф 3, трета алинея и параграфи 6 и 8, член 19, параграф 5, параграф 7, първа аления и параграф 8, също така отчитат изцяло целите на член 7а от Директива 98/70/ЕО.

Член 21

Специални разпоредби относно енергията от възобновяеми източници в транспорта

1. Държавите-членки гарантират, че на обществеността се пре­ доставя информация относно наличието и относно ползите за околната среда от различните възобновяеми източници на енер­ гия в транспорта. Когато процентното съдържание на биогорива,

смесени с течни горива с минерален произход, надвишава 10 обемни процента, държавите-членки изискват това да бъде обя­ вено на местата за продажба.

2. С цел да се докаже спазването на наложените на операторите национални задължения за енергия от възобновяеми източници и предвид целта да се използва енергия от възобновяеми източници във всички видове транспорт, посочени в член 3, параграф 4, делът на тези биогорива, които са произведени от отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни материали и лигноцелулозни материали, се отчита в двоен размер в сравнение с останалите биогорива.

Член 22

Докладване от държавите-членки

1. Всяка държава-членка предава доклад на Комисията за напредъка в насърчаването и използването на енергия от възоб­ новяеми източници до 31 декември 2011 г., а след това — на всеки две години. Шестият доклад, който трябва да бъде предста­ вен до 31 декември 2021 г., е последният изискван доклад.

В доклада следва да бъдат подробно разгледани, по-специално:

а) дяловете по сектори (електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и транспорт) и общо на енергията от възобновяеми източници през предходните две календарни години и взетите или планирани мерки на национално рав­ нище за насърчаване на растежа на енергията от възобновяеми източници, като в съответствие с член 5 се взема под внима­ ние индикативната крива от приложение I, част Б;

б) въвеждането и действието на схеми за подпомагане и на дру­ гите мерки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници, както и евентуални промени в използваните мерки в сравнение с посочените в националния план за действие относно енергията от възобновяеми източници на съответната държава-членка и информация за начините, по които елек­ троенергията, за която се предоставя подпомагане, се разпре­ деля на крайните потребители за целите на член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО;

в) как, където е приложимо, държавата-членка е структурирала своите схеми за подпомагане с цел да бъдат взети предвид такива приложения на енергията от възобновяеми източници, които дават допълнителни ползи в сравнение с други срав­ ними приложения, но в същото време може да са свързани с по-високи разходи — включително по отношение на биогоривата от отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни материали и лигноцелулозни материали;

г) действието на системата за гаранции за произход на електро­ енергията, топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници на енергия и мерките за осигуряване на надеждност и защита срещу измами в тази система;

д) постигнатият напредък при оценката и подобряването на административните процедури, с оглед отстраняване на регу­ латорни и нерегулаторни пречки за разработките в областта на енергията от възобновяеми източници;

L 140/42 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

е) взетите мерки за осигуряване на преноса и разпределението на електроенергия от възобновяеми източници и за подобряване на нормативната рамка или правилата за поемането и разпре­ делянето на разходите, посочени в член 16, параграф 3;

ж) развитията в областта на наличието и използването на биом­ аса за енергийни цели;

з) промените в цените на стоките и земеползването в държавите- членки, настъпили във връзка с увеличеното използване на биомаса и на други видове енергия от възобновяеми източници;

и) разработването и делът на биогоривата, произвеждани от отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни материали и лигноцелулозни материали;

й) прогнозата за въздействието на производството на биогорива и течни горива от биомаса върху биоразнообразието, водните ресурси, качеството на водите и качеството на почвите в рам­ ките на държавите-членки;

к) прогнозата за нетното намаление на емисиите на парникови газове в резултат на използването на енергия от възобновяеми източници;

л) прогнозата за свръхпроизводството на енергия от възоб­ новяеми източници в сравнение с индикативната крива, което подлежи на прехвърляне към други държави-членки, както и прогноза за потенциала за съвместни проекти, до 2020 г.;

м) прогнозата за потреблението на енергия от възобновяеми източници, което се предвижда да бъде задоволявано по начин, различен от вътрешно производство, до 2020 г.; и

н) информация за това, как е била направена прогноза за дела на биоразградимите отпадъци от отпадъците, използвани за про­ изводство на енергия, както и какви стъпки са предприети за подобряване и проверка на прогнозите.

2. При прогнозиране на нетното намаление на емисии на пар­ никови газове в резултат на използването на биогорива държавата- членка може да използва, за целите на изготвянето на посочените в параграф 1 доклади, посочените в приложение V, части А и Б типични стойности.

3. В своя първи доклад държавата-членка посочва дали възна­ мерява да:

а) създаде единен административен орган, отговарящ за обработ­ ване на заявления за разрешаване, сертифициране и лицензи­ ране на инсталации за енергия от възобновяеми източници, както и за предоставяне на административна помощ на заявителите;

б) въведе автоматично одобряване на заявленията за проекти­ ране и за разрешения в случаите, когато съответният разреша­ ващ орган не е отговорил в предвидения срок; или

в) означи географските обекти, подходящи за добив на енергия от възобновяеми източници, за нуждите на планирането на териториалното устройство, както и за създаване на местни топлофикационни и охладителни системи.

4. Във всеки доклад държавата-членка може да коригира дан­ ните от предходните доклади.

Член 23

Наблюдение и докладване от Комисията

1. Комисията наблюдава произхода на биогоривата и на теч­ ните горива от биомаса, потребявани в Общността, както и въздей­ ствието на тяхното производство, включително въздействието в резултат на изместване, върху земеползването в Общността и в тези трети държави, които са основни доставчици. Такова наблюдение се основава на доклади от държавите-членки, подадени съгласно член 22, параграф 1, и тези на съответните трети държави, между­ правителствени организации, научни проучвания и всякакви други видове информация. Комисията наблюдава също така промените в цените на стоките, свързани с използването на биомаса за произ­ водство на енергия, и всякакви положителни и отрицателни въз­ действия върху продоволствената сигурност. Комисията наблюдава всички инсталации, за които се прилага член 19, параграф 6.

2. Комисията поддържа диалог и обменя информация с трети държави и с организации на производители, потребителски орга­ низации и с гражданското общество относно общото изпълнение на мерките в настоящата директива, отнасящи се до биогорива и течни горива от биомаса. При това тя обръща специално внима­ ние на евентуалното въздействие на производството на биогорива върху цените на хранителните продукти.

3. Въз основа на докладите, внесени от държавите-членки в съответствие с член 22, параграф 1, и на наблюдението и анализа, посочени в параграф 1 от настоящия член, Комисията докладва на всеки две години на Европейския парламент и на Съвета. Първият доклад се представя през 2012 г.

4. При докладване на намалението на емисии на парникови газове в резултат на използването на биогорива Комисията изпол­ зва стойностите, докладвани от държавите-членки, и прави оценка доколко и как данните биха се променили, ако бъдат отчетени страничните продукти, при използване на метода на заместването.

5. В тези доклади Комисията анализира по-специално:

а) относителните екологични ползи и разходи за различните биогорива, влиянието на политиката на внос на Общността върху тези ползи и разходи, последиците за сигурността на доставките и начините за поддържане на баланс между вът­ решното производство и вноса;

б) въздействието на увеличеното търсене на биогорива върху устойчивостта в Общността и в трети държави, като се вземат предвид икономическите и екологичните последици, вкл­ ючително последиците за биоразнообразието;

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/43

в) възможността да бъдат идентифицирани по научно обективен начин географски райони с висока степен на биологично раз­ нообразие, извън обхвата на член 17, параграф 3;

г) въздействието на увеличеното търсене на биомаса върху сек­ торите, използващи биомаса;

д) наличието на биогорива, произвеждани от отпадъци, оста­ тъци, нехранителни целулозни материали и лигноцелулозни материали; и

е) непреките промени в земеползването по отношение на всички начини на производство;

Ако е необходимо, Комисията предлага коригиращи действия.

6. Въз основа на докладите, представени от държавите-членки по реда на член 22, параграф 3, Комисията анализира ефектив­ ността на мерките, предприети от държавите-членки за създава­ нето на единен административен орган, който да отговаря за обработването на заявленията за разрешаване, сертифициране и лицензиране, както и за предоставянето на административна помощ на заявителите.

7. С цел да се подобрят финансирането и координирането с оглед постигане на посочената в член 3, параграф 1 цел от 20 % до 31 декември 2010 г. Комисията представя анализ и план за действие за енергията от възобновяеми източници, насочени по-специално към:

а) подобрено усвояване на структурните фондове и изпълнение на рамковите програми;

б) подобряване и повишаване на използването на финансови средства от Европейската инвестиционна банка и други пуб­ лични финансови институции;

в) по-добър достъп до рисков капитал, по-точно чрез анализ­ иране на осъществимостта на инструмент за споделяне на риска при инвестиции в енергия от възобновяеми източници в Общността, подобен на Световния фонд за енергийна ефек­ тивност и възобновяема енергия, насочен към трети държави;

г) подобряване на координацията на финансирането от Общ­ ността и на национално равнище и на други видове подпомагане;

д) подобряване на координацията за подпомагане на инициа­ тиви в областта на енергията от възобновяеми източници, чийто успех зависи от дейността на участниците от няколко държави-членки.

8. До 31 декември 2014 г. Комисията представя доклад, в който се разглеждат следните елементи:

а) преразглеждане на минималните намаления на емисиите на парникови газове, приложими от датите, посочени в член 17, параграф 2, втора алинея, въз основа на анализ на въздей­ ствието, отчитащ по-специално технологичния напредък,

наличните технологии и наличието на биогорива от първо и второ поколение с високо ниво на намаление на емисиите на парникови газове;

б) по отношение на целта, посочена в член 3, параграф 4, пре­ разглеждане на:

i) разходната ефективност на мерките, които трябва да се приложат за постигането на тази цел;

ii) оценка на възможността за постигане на тази цел, като в същото време се гарантира устойчивост на производ­ ството на биогорива в Общността и в трети държави и се отчита икономическото, екологичното и социалното въз­ действие, включително косвените последици и въздей­ ствие по отношение на биоразнообразието, както и търговската наличност на биогорива от второ поколение;

iii) последиците от изпълнението на целта по отношение на наличието на хранителни продукти на достъпни цени;

iv) търговската наличност на електрически и хибридни пре­ возни средства и на превозни средства, задвижвани с водород, както и избраната методика за изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници в транс­ портния сектор;

v) оценката на специфичните пазарни условия, като се взе­ мат предвид по-специално пазарите, където на транс­ портните горива се пада повече от половината от крайното потребление на енергия, както и пазарите, които са напълно зависими от вноса на биогорива;

в) оценка на изпълнението на настоящата директива, по-специално по отношение на механизмите на сътрудниче­ ство, за да се гарантира, че наред с възможността държавите- членки да продължават да използват националните схеми за подпомагане, посочени в член 3, параграф 3, тези механизми позволяват на държавите-членки да постигнат националните цели, определени в приложение I, при най-добро съотноше­ ние на разходите и ползите, на технологичното развитие и на изводите, които предстои да бъдат направени, за да се постигне целта от 20 % енергия от възобновяеми източници на общностно равнище.

Въз основа на този доклад Комисията представя, ако е целесъоб­ разно, предложения на Европейския парламент и на Съвета, като разглежда посочените по-горе елементи, и по-специално:

— за елемента в буква а) — изменение на минималното намале­ ние на емисиите на парникови газове, посочено в тази буква, и

— за елемента в буква в) — подходящи корекции в мерките за сътрудничество, предвидени в настоящата директива, с цел подобряване на тяхната ефективност за постигане на целта от 20 %. Такова предложение не засяга нито целта от 20 %, нито контрола на държавите-членки върху схемите за подпомагане и мерките за сътрудничество.

L 140/44 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

9. През 2018 г. Комисията представя Пътна карта за енергия от възобновяеми източници за периода след 2020 г.

Пътната карта се придружава, по целесъобразност, от предложе­ ния до Европейския парламент и до Съвета за периода след 2020 г. В пътната карта се отчитат опитът от изпълнението на настоящата директива и технологичният напредък в областта на производ­ ството на енергия от възобновяеми източници.

10. През 2021 г. Комисията представя доклад за преразглеж­ дане на прилагането на настоящата директива. Този доклад по-специално отделя внимание на ролята на следните елементи при предоставянето на възможност на държавите-членки да постигнат националните цели, определени в приложение I, при най-добро съотношение на разходите и ползите:

а) процеса на изготвяне на прогнози и национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници;

б) ефективността на механизмите за сътрудничество;

в) технологичния напредък относно енергията от възобновяеми източници, включително развитието на употребата на биогорива в търговското въздухоплаване;

г) ефективността на националните схеми за подпомагане; и

д) заключенията на Комисията в докладите, посочени в пара­ графи 8 и 9.

Член 24

Платформа за прозрачност

1. Комисията създава публична интернет платформа за про­ зрачност. Тази платформа допринася за по-голяма прозрачност и улеснява и насърчава сътрудничеството между държавите-членки, по-специално в областта на статистическите прехвърляния, посо­ чени в член 6, и съвместните проекти, посочени в членове 7 и 9. Освен това платформата може да се използва за разпространяване на съответна информация, която Комисията или дадена държава- членка смята за изключително важна с оглед на настоящата дирек­ тива и постигането на нейните цели.

2. Комисията оповестява чрез платформата за прозрачност следната информация, по целесъобразност в обобщен вид, като се запазва поверителният характер на информацията с чувствително търговско съдържание:

а) национални планове за действие относно енергията от възоб­ новяеми източници на държавите-членки;

б) прогнозни документи на държавите-членки, посочени в член 4, параграф 3, допълвани в най-кратък срок от обобщени данни на Комисията за свръхпроизводството и очакваното търсене на внос;

в) предложения на държавите-членки за сътрудничество в областта на статистическите прехвърляния или съвместните проекти, по искане на съответната държава-членка;

г) информацията, посочена в член 6, параграф 2, относно ста­ тистическите прехвърляния между държави-членки;

д) информацията, посочена в член 7, параграфи 2 и 3 и член 9, параграфи 4 и 5, относно съвместните проекти;

е) националните доклади на държавите-членки, посочени в член 22;

ж) докладите на Комисията, посочени в член 23, параграф 3.

Въпреки това по искане на държавата-членка, предоставила инфор­ мация, Комисията не осигурява публичен достъп до прогнозните документи на държавите-членки, посочени в член 4, параграф 3, или до информацията в националните доклади на държавите- членки, посочени в член 22, параграф 1, букви л) и м).

Член 25

Комитети

1. Освен в случаите, посочени в параграф 2, Комисията се под­ помага от Комитет по възобновяемите източници на енергия.

2. По въпросите, свързани с устойчивостта на биогоривата и течните горива от биомаса, Комисията се подпомага от Комитет по устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат чле­ нове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид раз­ поредбите на член 8 от него.

4. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се взе­ мат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 26

Изменения и отмяна

1. В Директива 2001/77/ЕО член 2, член 3, параграф 2 и чле­ нове 4—8 се заличават считано от 1 април 2010 г.

2. В Директива 2003/30/ЕО, член 2, член 3, параграфи 2, 3 и 5 и членове 5 и 6 се заличават считано от 1 април 2010 г.

3. Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО се отменят считано от 1 януари 2012 г.

Член 27

Транспониране

1. Без да се засяга член 4, параграфи 1, 2 и 3, държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата дирек­ тива, до 5 декември 2010 г.

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/45

Когато държавите-членки приемат мерки, в тях се съдържа позо­ ваване на настоящата директива или то се извършва при официал­ ното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основ­ ните разпоредби от националното законодателство, които те прие­ мат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 28

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публи­ куването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 29

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 23 април 2009 година.

За Европейския парламент Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета Председател

P. NEČAS

(1)

L 140/46 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Национални общи цели за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г

(1) Следва да се подчертае, че с оглед на постигането на националните цели, посочени в настоящото приложение, в насоките на Общността относно държавните помощи за опазване на околната среда се отбелязва постоянната необходимост от национални механизми за подпо­ магане на енергията от възобновяеми източници.

.

A. Национални общи цели

Дял на енергията от възобновяеми източ­ ници в брутното крайно потребление на

енергия, 2005 г. (S2005)

Дял на енергията от възобновяеми източ­ ници в брутното крайно потребление на

енергия, 2020 г. (S2020)

Белгия 2,2 % 13 %

България 9,4 % 16 %

Чешка република 6,1 % 13 %

Дания 17,0 % 30 %

Германия 5,8 % 18 %

Естония 18,0 % 25 %

Ирландия 3,1 % 16 %

Гърция 6,9 % 18 %

Испания 8,7 % 20 %

Франция 10,3 % 23 %

Италия 5,2 % 17 %

Кипър 2,9 % 13 %

Латвия 32,6 % 40 %

Литва 15,0 % 23 %

Люксембург 0,9 % 11 %

Унгария 4,3 % 13 %

Малта 0,0 % 10 %

Нидерландия 2,4 % 14 %

Австрия 23,3 % 34 %

Полша 7,2 % 15 %

Португалия 20,5 % 31 %

Румъния 17,8 % 24 %

Словения 16,0 % 25 %

Словакия 6,7 % 14 %

Финландия 28,5 % 38 %

Швеция 39,8 % 49 %

Обединено кралство 1,3 % 15 %

Б. Индикативна крива

Индикативната крива, посочена в член 3, параграф 2, се състои от следните стойности на дела на енергията от възоб­ новяеми източници:

S2005 + 0,20 (S2020 – S2005), като средна стойност за двегодишния период от 2011 до 2012 г.;

S2005 + 0,30 (S2020 – S2005), като средна стойност за двегодишния период от 2013 до 2014 г.;

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/47

S2005 + 0,45 (S2020 – S2005), като средна стойност за двегодишния период от 2015 до 2016 г.; и

S2005 + 0,65 (S2020 – S2005), като средна стойност за двегодишния период от 2017 до 2018 г.,

където:

S2005 е делът на съответната държава-членка през 2005 г., както е посочен в таблицата в част А,

и

S2020 е делът на съответната държава-членка през 2020 г., както е посочен в таблицата в част А.

Q N(norm)

= CN × [ ∑ i=N–14

N Qi Ci

] / 15

Q N(norm)

= CN+CN–1

2 ×

∑ i=N-n

N

Qi

∑ j=N-n

N (Cj+Cj–12 )

L 140/48 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Правило за нормализиране при отчитане на електроенергията, генерирана от водноелектрически централи и от съоръжения за вятърна енергия

При отчитане на електроенергията, генерирана от водноелектрически централи в дадена държава-членка, следва да се изпол­ зва следното правило:

където:

N = референтната година;

QN(norm) = нормализираното количество електроенергия, генерирана от всички водноелектрически централи през годи­ ната N, за целите на отчитането;

Qi = количеството електроенергия, действително генерирано през година i от всички водноелектрически централи на държавата-членка, изразено в GWh, с изключение на електроенергията, произведена от помпеноакуму­ лиращи водноелектрически електроцентрали, използващи предварително изпомпвана на горното ниво вода;

Ci = общата инсталирана мощност, нетна от помпено акумулиране, на всички водноелектрически централи на държавата-членка в края на годината i, измерена в MW.

При отчитане на електроенергията, генерирана от съоръжения за вятърна енергия в дадена държава-членка, се прилага след­ ното правило:

където:

N = референтната година;

QN(norm) = нормализираното количество електроенергия, генерирана от всички водноелектрически централи през годи­ ната N, което се използва за целите на отчитането;

Qi = количеството електроенергия, действително генерирано през годината i от всички съоръжения за вятърна енергия на държавата-членка, изразено в GWh;

Cj = общата инсталирана мощност на всички съоръжения за вятърна енергия на държавата-членка в края на годи­ ната j, изразена в MW;

n = 4 или броят години, предхождащи годината N, за които се разполага с данни за мощността и производството във въпросната държава-членка, като се взема по-ниската от двете стойности.

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/49

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Енергийно съдържание на транспортните горива

Гориво Тегловно енергийно съдържание(долна топлина на изгаряне, MJ/kg) Обемно енергийно съдържание

(долна топлина на изгаряне, MJ/l)

Биоетанол (етанол, произведен от биомаса) 27 21

Био-ЕТБЕ (био етил-третичен-бутил-етер) 36 (от която стойност 37 % от възобновяеми източници)

27 (от която стойност 37 % от възобновяеми източници)

Биометанол (метанол, произведен от биомаса, който се използва като биогориво)

20 16

Био-МТБЕ (био метил-третичен-бутил-етер, произведен въз основа на биометанол)

35 (от която стойност 22 % от възобновяеми източници)

26 (от която стойност 22 % от възобновяеми източници)

Био-ДМЕ (диметилетер, произведен от биомаса, който се използва като биогориво)

28 19

Био-ЕТБЕ (био етил-третичен-бутил-етер) 38 (от която стойност 29 % от възобновяеми източници)

29 (от която стойност 29 % от възобновяеми източници)

Биобутанол (бутанол, произведен от биомаса, който се използва като биогориво)

33 27

Биодизел (метилов естер, произведен от растително или животинско масло, с качеството на дизелово гориво, който се използва като биогориво)

37 33

Биодизел, получен чрез реакцията на Fischer-Tropsch (синтетичен въглеводород или смес от синтетични въгле­ водороди, произведени от биомаса)

44 34

Хидрогенирано растително масло (растително масло, термохимично третирано с водород)

44 34

Чисто растително масло (масло, което е произведено от маслодайни култури чрез пресоване, екстракция или сходни процедури, нерафинирано или рафинирано, но химически непроменено, когато е съвместимо с типа дви­ гател и съответните изисквания за емисии)

37 34

Биогаз (горивен газ, произведен от биомаса и/или от био­ логично разлагаща се част от отпадъци, която може да бъде пречистена до продукт с качества на природен газ, който се използва като биогориво, или съответно генера­ торен газ от дървесина)

50 —

Бензин 43 32

Дизелово гориво 43 36

L 140/50 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Сертифициране на монтажници

Сертификационните схеми или еквивалентните квалификационни схеми, посочени в член 14, параграф 3, се основават на следните критерии:

1. Процесът на сертифициране или получаване на квалификация е прозрачен и ясно определен от държавата-членка или от посочения от нея административен орган.

2. Монтажниците на съоръжения за биомаса, термопомпи, повърхностни геотермални и слънчеви фотоелектрични преоб­ разуватели и слънчеви топлинни инсталации следва да бъдат сертифицирани от акредитирана програма за обучение или обучаваща институция.

3. Акредитацията на програмата за обучение или обучаващата институция се извършва от държавите-членки или от адми­ нистративните органи, които те определят. Акредитиращият орган гарантира, че програмата за обучение, предлагана от обучаващата институция, е последователна и има областно или национално покритие. Обучаващата институция има адекватни технически средства за осигуряване на практическо обучение, включително лабораторно оборудване или съот­ ветни съоръжения за осигуряване на практическо обучение. Също така обучаващата институция предлага, в допълнение към основното обучение, по-кратки опреснителни курсове по актуални въпроси, включително нови технологии, които да дадат възможност за обучение през целия живот в областта на съответните инсталации. Обучаващи институции може да бъдат производителите на оборудване или системи, институти или асоциации.

4. Обучението за сертифициране или получаване на квалификация на монтажник включва както теоретична, така и прак­ тическа част. В края на обучението монтажникът трябва да има необходимите умения за инсталиране на съответното оборудване и системи, с оглед на изискванията на клиента за тяхната надеждност и ефективност, да може да влага високо майсторство и да спазва всички действащи кодекси и стандарти, включително по отношение на енергийното и еколог­ ичното етикетиране.

5. Курсът за обучение приключва с изпит за издаване на сертификат или получаване на квалификация. Изпитът следва да включва практическа оценка на успешен монтаж на котли и печки на биомаса, термопомпи, повърхностни геотермални инсталации, слънчеви фотоволтаични системи или слънчеви топлинни инсталации.

6. Сертификационните схеми или еквивалентните квалификационни схеми, посочени в член 14, параграф 3, са надлежно съобразени със следните насоки:

а) Акредитираните програми за обучение следва да се предлагат на монтажници с практически опит, които са пре­ минали или преминават следните видове обучение:

i) за монтажници на котли и печки за биомаса: предварително условие е обучение като водопроводчик, мон­ тажник на тръби, топлотехник или техник по санитарно, отоплително и климатично оборудване;

ii) за монтажници на термопомпи: предварително условие е обучение като водопроводчик или хладилен техник, а също и владеенето на основни умения от електротехниката и водопроводната техника (рязане на тръби, запояване на тръбни връзки, залепване на тръбни връзки, топлинно изолиране, уплътняване, проби за течове и монтаж на отоплителни и охладителни системи);

iii) за монтажници на слънчеви фотоелектрични преобразуватели и на слънчеви топлинни инсталации: предва­ рително условие е обучението като водопроводчик или електротехник, както и наличието на умения в областта на водопроводите, електротехниката и покривните работи, включително умения при запояване на тръбни връзки, залепване на тръбни връзки, уплътняване на фитинги, проби за течове, умения за свързване на електрически кабели, познаване на основните покривни материали, методи за хидроизолация и уплътняване; или

iv) схема за професионално обучение, която да осигури на монтажника адекватни умения, отговарящи на три­ годишно обучение в областите, посочени в буква а), б) или в), включително обучение едновременно в учил­ ищни условия и на работното място.

б) Теоретичната част на обучението за монтажник на котли и печки на биомаса следва да дава обща представа за поло­ жението на пазара на биомаса и да включва екологични аспекти, горива от биомаса, логистика, противопожарна зашита, свързани субсидии, горивна техника, горивни системи, оптимални хидравлични решения, технико- икономически анализ, както и проектиране, монтаж и поддръжка на котли и печки на биомаса. Обучението следва да осигурява също добро познаване на евентуални европейски стандарти за съответната технология и за горива от биомаса, например гранули, както и за свързаното с биомасата национално и общностно законодателство.

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/51

в) Теоретичната част от обучението за монтажник на термопомпи следва да дава обща представа за положението на пазара на термопомпи и да включва температури на геотермалните ресурси и на повърхностните източници в раз­ личните региони, определяне на топлопроводността на почвата и скалите, разпоредби относно използването на гео­ термални ресурси, технико-икономическа ефективност на използването на термопомпи в сгради и определяне на най-подходящата термопомпена система, както и знания относно съответните технически изисквания, правила за безопасност, филтриране на въздуха, свързване с топлинния източник и конфигуриране на системата. Обучението следва да осигурява също добро познаване на всички европейски стандарти за термопомпи, както и на съответното национално и общностно законодателство. Монтажникът следва да притежава следните ключови умения:

i) основно разбиране на физическите и работните принципи на термопомпите, включително характеристиките на термопомпения цикъл: въпросите, свързани с възможно по-ниски температури на подаваната топлина и въз­ можно по-високи температури на топлинния източник и влиянието им върху ефективността на системата, определяне на коефициента на трансформация (COP) и на сезонния коефициент на трансформация (SPF);

ii) разбиране на частите на термопомпата и на тяхната роля в термопомпения цикъл, включително компресора, разширителния вентил, изпарителя, кондензатора, крепежните елементи и фитингите, смазочното масло, хладилния агент, прегряването и подохлаждането, както и възможностите за охлаждане с термопомпи; и

iii) умение за избор на типоразмера на елементите на термопомпите в типични монтажни ситуации, включително определяне на типичните стойности на топлинния товар на различни сгради, както и за битово горещо водо­ снабдяване, определяне на мощността на термопомпата на база на топлинния товар за битово горещо водо­ снабдяване, на база на топлинната инертност на сградата и при прекъсваем режим на ползването на електроенергия; определяне на буферния резервоар, на неговия обем, както и на вписването му във вторичен отоплителен кръг.

г) Теоретичната част на обучението за монтажник на слънчеви фотоелектрични преобразуватели и слънчеви топлинни инсталации следва да дава обща представа за пазарната ситуация по отношение на разглежданите съоръжения и сравнения разходи — доходоносност, като и да включва екологични аспекти, елементи, характеристики и оразмер­ яване на системите за слънчева енергия, точен избор на подходящи системи и оразмеряване на елементите, опре­ деляне на топлинния товар, противопожарна защита, свързани субсидии, а също и проектиране, монтаж и поддръжка на слънчеви фотоелектрични преобразуватели и слънчеви топлинни инсталации. Обучението следва да осигурява също добро познаване на европейските стандарти за съответната технология, на сертификационни инструменти, като например Solar Keymark, както и на свързаното със слънчевата енергия национално и общ­ ностно законодателство. Монтажникът следва да притежава следните ключови умения:

i) умения за безопасна работа при използване на необходимите инструменти и оборудване и прилагане на коде­ ксите и стандартите за безопасност, както и идентифициране на водопроводни, електротехнически и други рискове, свързани със слънчевите инсталации;

ii) умения за идентифициране на системите и на специфичните за активните и пасивните системи елементи, вкл­ ючително проектиране по машинната част и определяне на мястото на елементите и разположението и кон­ фигурацията на системата;

iii) умения за определяне на необходимата площ за монтажа, на ориентацията и наклона на фотоелектричните и топлинните слънчеви колектори, като се вземат под внимание засенчването, достъпът до слънчевата радиа­ ция, здравината на конструкцията, съответствието на начина на монтаж с особеностите на сградата или кли­ мата, както и за идентифициране на различните методи за монтаж, подходящи за видовете покриви и укрепването на необходимите за монтажа съоръжения; и

iv) специално за слънчевите фотоволтаични системи са необходими също умения за приспособяване на елек­ тротехнически проекти, включително определяне на проектните стойности на големината на тока, избор на подходящи видове проводници и на параметрите на всяка електрическа верига, определяне на подходящия типоразмер, параметри и разположение на всички съответни съоръжения и подсистеми и избор на подхо­ дяща точка на свързване.

д) Сертифицирането на монтажника следва да бъде за ограничен период от време, така че да се изисква опреснителен семинар или обучение за удължаване на срока на сертифицирането.

(1)

L 140/52 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Правила за изчисляване на въздействието върху емисиите на парникови газове на биогоривата, течните горива от биомаса и на съответните използвани за сравнение минерални горива

A. Типични и приети стойности за биогорива, ако са произведени без нетни емисии на парникови газове поради промяна на земеползването

Начин на производство на биогорива Типично намаление

на емисиите на парникови газове

Прието намаление на емисиите на парникови

газове

Етанол от захарно цвекло 61 % 52 %

Етанол от пшеница (при неопределен вид на горивото, използ­ вано при преработване)

32 % 16 %

Етанол от пшеница (при използване при преработването на лиг­ нитни въглища в когенерационна инсталация)

32 % 16 %

Етанол от пшеница (при използване при преработването на при­ роден газ в конвенционален котел)

45 % 34 %

Етанол от пшеница (при използване при преработването на при­ роден газ в когенерационна инсталация)

53 % 47 %

Етанол от пшеница (при използване при преработването на слама, изгаряна в когенерационна инсталация)

69 % 69 %

Етанол от царевица, произведена в Общността (при използване при преработването на природен газ в когенерационна инста­ лация)

56 % 49 %

Етанол от захарна тръстика 71 % 71 %

Частта от възобновяеми източници в етил-третичен-бутил-етер (ETBE)

Равно на това при съответния начин на производство на етанол

Частта от възобновяеми източници в третичен-амил-етил-етер (TAEE)

Равно на това при съответния начин на производство на етанол

Биодизел от рапица 45 % 38 %

Биодизел от слънчоглед 58 % 51 %

Биодизел от соево масло 40 % 31 %

Биодизел от палмово масло (при неопределен вид на технологията)

36 % 19 %

Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан в атмосферата от пресовъчната инсталация)

62 % 56 %

Биодизел от отпадни растителни или (*) животински мазнини 88 % 83 %

Хидрогенирано рапично олио 51 % 47 %

Хидрогенирано слънчогледово олио 65 % 62 %

Хидрогенирано палмово масло (при неопределен вид на технологията)

40 % 26 %

Хидрогенирано палмово масло (при технология с улавяне на метан в атмосферата от пресовъчната инсталация)

68 % 65 %

Чисто (студенопресовано) рапично олио 58 % 57 %

Биогаз от органични битови отпадъци, като заместител на природен газ

80 % 73 %

Биогаз от течен тор, като заместител на природен газ 84 % 81 %

Биогаз от сух тор, като заместител на природен газ 86 % 82 %

(*) Без да се включват животинските мазнини, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 3 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека

(1) ОВ L 273, 10.10.2002 г., стр. 1.

.

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/53

Б. Прогнозните типични и приети стойности на бъдещи видове горива, които не са били на пазара или са били на пазара в незначителни количества през януари 2008 г., ако са произведени без нетни емисии на парникови газове поради про­ мяна на земеползването

Начин на производство на биогорива Типично намаление

на емисиите на парникови газове

Прието намаление на емисиите на парникови

газове

Етанол от пшенична слама 87 % 85 %

Етанол от дървесни отпадъци 80 % 74 %

Етанол от бързорастящи дървесни култури 76 % 70 %

Биодизел, произведен от дървесни отпадъци чрез реакцията на Fischer-Tropsch

95 % 95 %

Биодизел, произведен от бързорастящи дървесни култури чрез реакцията на Fischer-Tropsch

93 % 93 %

Диметилетер от дървесни отпадъци (DME) 95 % 95 %

DME от бързорастящи дървесни култури 92 % 92 %

Метанол от дървесни отпадъци 94 % 94 %

Метанол от бързорастящи дървесни култури 91 % 91 %

Частта от възобновяеми източници в метил-третичен-бутил-етер (MTBE)

Равно на това при съответния начин на производство на метанол

В. Методика

1. Емисиите на парникови газове от производството и употребата на транспортни горива, биогорива и течни горива от биомаса ще се изчисляват, както следва:

E = eec + el + ep + etd + eu – esca – eccs – eccr – eee,

където:

E = общите емисии от използването на горивото

eec = емисиите от добива или отглеждането на суровини

el = годишните емисии в резултат на изменения във въглеродните запаси, дължащи се на променен начин на използване на земя

ep = емисиите от обработката

etd = емисиите от транспорт и разпределение

eu = емисиите от използването на горивото;

esca = намаленията на емисии в резултат на натрупване на въглерод в почвата вследствие на подобрено управ­ ление в селското стопанство;

eccs = намаленията на емисии в резултат на улавяне и съхранение в геоложки формации;

eccr = намаленията на емисии в резултат на улавяне и замяна; и

eee = намаленията на емисии в резултат от допълнително произведена електроенергия в когенерационен режим.

Не се вземат под внимание емисиите от производството на машини и съоръжения.

2. Емисиите на парникови газове от горива, E, се изразяват чрез следната мерна единица: грамове CO2 еквивалент за MJ енергийно съдържание на горивото, gCO2eq/MJ.

3. Чрез дерогация от точка 2, при транспортните горива стойностите, изразени чрез мерната единица gCO2eq/MJ, могат да бъдат коригирани, за да се отчетат разликите в извършената полезна работа при използването на различни горива, изразени в km/MJ. Такива корекции се правят само в случай че е представено доказателство за разликите в извър­ шената полезна работа.

4. Намаленията на емисии на парникови газове в резултат на използването на биогорива и течни горива от биомаса се изчисляват, както следва:

НАМАЛЕНИЕ НА ЕМИСИИ = (EF – EB)/EF,

където:

EB = общите емисии от биогоривото или течното гориво от биомаса; и

EF = общите емисии от минералното гориво, което се замества.

(1)

L 140/54 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

5. Видовете парникови газове, които се отчитат във връзка с точка 1, са: CO2, N2O и CH4. При изчисляването на CO2 еквивалента тези газове се отчитат със следните коефициенти:

CO2: 1

N2O: 296

CH4: 23 6. Емисиите от добива или отглеждането на суровини, eec, включват, както следва: емисиите от самия процес на добив

или отглеждане; от прибирането на суровините; от отпадъците и ефектите извън разглежданите граници на процеса; както и от производството на химикали или продукти, използвани при добива или отглеждането на суровините. Следва да се изключи от изчисленията улавянето на CO2 в процеса на отглеждане на суровините. От емисиите се изваждат доказаните намаления на емисии на парникови газове от изгаряне във факел при нефтодобивните обекти, където и да са разположени по света. Като алтернативна възможност спрямо използването на действителните стой­ ности на емисиите могат да се направят оценки на емисиите от отглеждането на суровини — чрез използване на средни стойности, изчислени за по-малки географски райони в сравнение с тези, използвани за изчислението на приетите стойности.

7. Средногодишните емисии в резултат на изменения във въглеродните запаси, дължащи се на променен начин на използване на земя, el, следва да се изчисляват чрез средногодишно разпределяне на емисиите от 20-годишен период. За изчисляване на тези емисии ще се използва следната зависимост:

el = (CSR – CSA) x 3,664 x 1/20 x 1/P – eB

(1) Коефициентът, който се получава като молекулното тегло на CO2 (44,010 g/mol) се раздели на молекулното тегло на въглерода (12,011 g/mol), е равен на 3,664.

,

където:

el = средногодишните емисии на парникови газове в резултат на изменения във въглеродните запаси, дължащи се на променен начин на използване на земя (изразени като маса на CO2 еквивалент за единица енергийно съдържание на биогоривото);

CSR = въглеродните запаси на единица площ на база предходното използване на земята (изразени като маса на наличния въглерод за единица площ, като се отчита съдържанието на въглерод както в почвата, така и в растителността). Като предходно ще се отчита използването на земята през по-късния от следните два момента: през януари 2008 г. или през време, предхождащо с 20 години добиването на суровината;

CSA = въглеродните запаси на единица площ на база настоящото използване на земята (изразени като маса на нал­ ичния въглерод за единица площ, като се отчита съдържанието на въглерод както в почвата, така и в рас­ тителността). В случаите, когато въглеродните запаси се натрупват в продължение на повече от една година, стойността на CSA се равнява на предвижданите запаси на единица площ след 20 години или при дости­ гане на максимална степен на развитие на културите, в зависимост от това кое от двете условия се изпълни по-рано;

P = производителността на културата (измерена като енергия на биогориво или на гориво от биомаса, полу­ чено от единица земна площ годишно); и

eB = премия от 29 gCO2eq/MJ за биогоривата или течните горива от биомаса, получена от възстановена земя с влошено качество, при условията, предвидени в точка 8.

8. Премията от 29 gCO2eq/MJ, ако са налице доказателства, че съответната земя:

а) не е била ползвана за селскостопански или някакви други дейности през януари 2008 г.; и

б) попада в една от следните категории:

i) земи със силно влошено качество, включително земите, ползвани в миналото за селскостопански цели;

ii) силно замърсени земи.

Премията от 29 gCO2eq/MJ се прилага за срок до 10 години, считано от датата на преобразуването на земята за сел­ скостопанско ползване, при условие че е осигурено постоянно нарастване на въглеродните запаси и значимо нама­ ляване на ерозията (за земите, попадащи в категория i), и снижаване на почвеното замърсяване (за земите, попадащи в категория ii).

9. Категориите, посочени в точка 8, буква б), се определят, както следва:

а) „земи със силно влошено качество“ означава земи, които за значителен период са били или засолени в значи­ телна степен, или които имат особено ниско съдържание на органични вещества и са тежко ерозирали;

б) „силно замърсени земи“ означава земи, които не са годни за отглеждане на храни или фуражи поради почвено замърсяване.

Тези земи включват и земи, които са били предмет на решение на Комисията съгласно член 18, параграф 4, чет­ върта алинея.

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/55

10. Комисията приема до 31 декември 2009 г. насоки за изчисление на въглеродни земни запаси съгласно „Насоките от 2006 г. на Междуправителствената група по изменение на климата (МГИК) за националните инвентаризации на еми­ сиите на парникови газове — том 4“. Насоките на Комисията служат като основа за изчисление на въглеродни земни запаси за целите на настоящата директива.

11. Емисиите от обработка, ep, включват: емисиите от самата обработка; от отпадъците и ефектите извън разглежданите граници на процеса; както и от производството на химикали или продукти, използвани при преработването.

При отчитането на потреблението на електроенергия, която не е генерирана от съответната инсталация за произ­ водство на гориво, коефициентът на специфични емисии на парникови газове в резултат на производството и раз­ пределението на електроенергията ще се приеме за равен на средния коефициент на специфични емисии при производството и разпределението на електроенергия в съответния определен регион. Чрез дерогация от това пра­ вило производителите на горивото могат да използват средния коефициент на емисии за отделна електрическа цент­ рала по отношение на електроенергията, произведена от тази централа, ако централата не е свързана към електроенергийната мрежа.

12. Емисиите от транспорт и разпределение, etd, включват емисиите за транспорт и складиране на суровините и меж­ динните продукти, както и за складиране и разпределение на крайните продукти. Емисиите от транспорт и разпре­ деление, които се отчитат по точка 6, не са включени в настоящата точка.

13. Емисиите от използване на горивото, eu, се отчитат като нулеви по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса.

14. Намаленията на емисии в резултат на улавяне и съхранение в геоложки формации, eccs, които още не са отчетени в ep, се ограничават до избегнатите емисии чрез улавяне и отвеждане на CO2, които са директно свързани с добива, транспорта, преработването и разпределението на горивото.

15. Намаленията на емисии в резултат на улавяне и замяна, eccr, се ограничават до избягването на емисии чрез улавяне на CO2, чието въглеродно съдържание произхожда от биомаса и който се използва за замяна на получен от изко­ паеми горива CO2, използван за търговски продукти и услуги.

16. Намаленията на емисии в резултат от допълнително произведена електроенергия в когенерационен режим, eee, ще се отчитат във връзка с допълнителната електроенергия, генерирана от инсталациите за производство на горива, които имат когенерационни съоръжения, освен в случаите, когато горивото, използвано за когенерацията, не е остатък от селскостопанска култура, а е друг вид страничен продукт. При отчитането на тази допълнително произ­ ведена електроенергия мощността на когенерационния блок следва да се приеме, че е минимално необходимата за осигуряване на топлинната енергия, използвана за производство на горивото. Намалението на емисии на парникови газове, свързано с тази допълнително произведена електроенергия, следва да се приеме за равно на количеството пар­ никови газове, които биха били отделени при генерирането на равно количество електроенергия от централа, използваща същото гориво като когенерационния блок.

17. Ако при производствения процес на горивото се произвежда съвместно както горивото, чиито емисии се изчисля­ ват, така също и един или повече други продукти („странични продукти“), емисиите на парникови газове следва да се разпределят между горивото или съответния междинен продукт при производството му и останалите странични продукти, пропорционално на тяхното съответно енергийно съдържание (определено на база долната топлина на изгаряне — за страничните продукти, различни от електроенергия).

18. Във връзка с изчисленията, посочени в точка 17, подлежащите на разпределение емисии са eec + el + тези части от ep, etd и eee, които се пораждат до този етап включително от процеса, когато завършва производството на съответния страничен продукт. Ако е станало прехвърляне на емисии към странични продукти на по-ранен технологичен етап от жизнения цикъл, то това прехвърляне следва да засяга само тази част от емисиите, която на завършващия етап от производството е разпределена за междинния горивен продукт, а не всички емисии от производството.

В случая на производство на биогорива и течни горива от биомаса във връзка с това изчисление следва да се отчитат всички странични продукти, включително електроенергията, която не попада в приложното поле на точка 16, с изключение на селскостопанските остатъци, като например слама, меласа, люспи, кочани и костилки. За странич­ ните продукти с отрицателно енергийно съдържание ще се приема във връзка с разглежданите изчисления, че енергийното им съдържание е нулево.

За отпадъците, селскостопанските остатъци, включително слама, меласа, люспи, кочани и черупки, и отпадъците от преработване, включително суров глицерин (глицерин, който не е рафиниран), се приема, че имат нулеви емисии на парникови газове през жизнения цикъл до прибирането им.

В случая на горива, произведени от рафинерии, анализираната производствена единица във връзка с изчисленията, посочени в точка 17, е съответната рафинерия.

19. По отношение на биогоривата, за целите на посочените в точка 4 изчисления, стойността EF за заместваното мин­ ерално гориво е най-последната известна средна стойност за действителните емисии от получените от изкопаеми горива бензинови и дизелови горива в Общността, докладвана съгласно Директива 98/70/ЕО. Ако такава информа­ ция липсва, се използва стойността 83,8 gCO2eq/MJ.

L 140/56 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

По отношение на течни горива от биомаса, използвани за производство на електроенергия, във връзка с посочените в точка 4 изчисления стойността EF за заместваното минерално гориво следва да бъде 91 gCO2eq/MJ.

По отношение на течни горива от биомаса, използвани за производство на топлинна енергия, във връзка с посоче­ ните в точка 4 изчисления стойността EF за заместваното минерално гориво следва да бъде 77 gCO2eq/MJ.

По отношение на течни горива от биомаса, използвани за когенерация, във връзка с посочените в точка 4 изчисле­ ния стойността EF за заместваното минерално гориво следва да бъде 85 gCO2eq/MJ.

Г. Разпределени приети стойности за биогорива и течни горива от биомаса

Р а з п р е д е л е н и п р и е т и с т о й н о с т и з а о т г л е ж д а н е н а с е л с к о с т о п а н с к и к у л т у р и : „ e e c “ с ъ г л а с н о о п р е д е л е н и е т о в ч а с т В о т н а с т о я щ о т о п р и л о ж е н и е

Начин на производство на биогорива и течни горива от биомаса Типични емисии на

парникови газове (gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от захарно цвекло 12 12

Етанол от пшеница 23 23

Етанол от царевица, произведена в Общността 20 20

Етанол от захарна тръстика 14 14

Частта от възобновяеми ресурси в ETBE Равни на стойностите при съответния начин на про­ изводство на етанол

Частта от възобновяеми ресурси в TAEE Равни на стойностите при съответния начин на про­ изводство на етанол

Биодизел от рапица 29 29

Биодизел от слънчоглед 18 18

Биодизел от соево масло 19 19

Биодизел от палмово масло 14 14

Биодизел от отпадни растителни или животински (*) мазнини 0 0

Хидрогенирано рапично олио 30 30

Хидрогенирано слънчогледово олио 18 18

Хидрогенирано палмово масло 15 15

Чисто (студенопресовано) рапично олио 30 30

Биогаз от органични битови отпадъци, като заместител на при­ роден газ

0 0

Биогаз от течен тор, като заместител на природен газ 0 0

Биогаз от сух тор, като заместител на природен газ 0 0

(*) Не се включват животински мазнини, произведени от продукти от животински произход, класирани като материали от категория 3 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002.

Р а з п р е д е л е н и п р и е т и с т о й н о с т и з а п р е р а б о т в а н е ( в к л ю ч и т е л н о д о п ъ л н и т е л н о п р о и з в о д с т в о н а е л е к т р о е н е р г и я ) : „ e p – e e e “ с ъ г л а с н о о п р е д е л е н и е т о в ч а с т В о т н а с т о я щ о т о п р и л о ж е н и е

Начина на производство на биогорива и течни горива от биомаса Типични емисии на

парникови газове (gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от захарно цвекло 19 26 Етанол от пшеница (без да е определен видът на горивото, използвано при преработване)

32 45

Етанол от пшеница (при използване при преработването на лиг­ нитни въглища в когенерационна инсталация)

32 45

Етанол от пшеница (при използване при преработването на при­ роден газ в конвенционален котел)

21 30

Етанол от пшеница (при използване при преработването на при­ роден газ в когенерационна инсталация)

14 19

Начина на производство на биогорива и течни горива от биомаса Типични емисии на

парникови газове (gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/57

Етанол от пшеница (при използване при преработването на слама, изгаряна в когенерационна инсталация)

1 1

Етанол от царевица, произведена в Общността (при използване при преработването на природен газ в когенерационна инста­ лация)

15 21

Етанол от захарна тръстика 1 1 Частта от възобновяеми ресурси в ETBE Равни на стойностите при съответния начин на про­

изводство на етанол Частта от възобновяеми ресурси в TAEE Равни на стойностите при съответния начин на про­

изводство на етанол Биодизел от рапица 16 22 Биодизел от слънчоглед 16 22 Биодизел от соево масло 18 26 Биодизел от палмово масло (при неопределен вид на техноло­ гията)

35 49

Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан в атмосферата от пресовъчната инсталация)

13 18

Биодизел от отпадни растителни или животински мазнини 9 13 Хидрогенирано рапично олио 10 13 Хидрогенирано слънчогледово олио 10 13 Хидрогенирано палмово масло (при неопределен вид на техно­ логията)

30 42

Хидрогенирано палмово масло (при технология с улавяне на метан в атмосферата от пресовъчната инсталация)

7 9

Чисто (студенопресовано) рапично олио 4 5 Биогаз от органични битови отпадъци, като заместител на при­ роден газ

14 20

Биогаз от течен тор, като заместител на природен газ 8 11 Биогаз от сух тор, като заместител на природен газ 8 11

Р а з п р е д е л е н и п р и е т и с т о й н о с т и з а т р а н с п о р т и р а з п р е д е л е н и е : „ e t d “ с ъ г л а с н о о п р е д е л е н и е т о в ч а с т В о т н а с т о я щ о т о п р и л о ж е н и е

Начини на производство на биогорива и течни горива от биомаса Типични емисии на

парникови газове (gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от захарно цвекло 2 2

Етанол от пшеница 2 2

Етанол от царевица, произведена в Общността 2 2

Етанол от захарна тръстика 9 9

Частта от възобновяеми ресурси в ЕТВЕ Равни на стойностите при съответния начин на про­ изводство на етанол

Частта от възобновяеми ресурси в ТАЕЕ Равни на стойностите при съответния начин на про­ изводство на етанол

Биодизел от рапица 1 1

Биодизел от слънчоглед 1 1

Биодизел от соево масло 13 13

Биодизел от палмово масло 5 5

Биодизел от отпадни растителни или животински мазнини 1 1

Хидрогенирано рапично олио 1 1

Хидрогенирано слънчогледово олио 1 1

Хидрогенирано палмово масло 5 5

Чисто (студенопресовано) рапично олио 1 1

Биогаз от органични битови отпадъци, като заместител на при­ роден газ

3 3

Биогаз от течен тор, като заместител на природен газ 5 5

Биогаз от сух тор, като заместител на природен газ 4 4

L 140/58 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

О б щ о з а о т г л е ж д а н е , п р е р а б о т в а н е , т р а н с п о р т и р а з п р е д е л е н и е

Начини на производство на биогорива и течни горива от биомаса Типични емисии на

парникови газове (gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от захарно цвекло 33 40 Етанол от пшеница (без да е определен видът на горивото, използвано при преработването)

57 70

Етанол от пшеница (при използване при преработването на лиг­ нитни въглища в когенерационна инсталация)

57 70

Етанол от пшеница (при използване при преработването на при­ роден газ в конвенционален котел)

46 55

Етанол от пшеница (при използване при преработването на при­ роден газ в когенерационна инсталация)

39 44

Етанол от пшеница (при използване при преработването на слама, изгаряна в когенерационна инсталация)

26 26

Етанол от царевица, произведена в Общността (при използване при преработването на природен газ в когенерационна инста­ лация)

37 43

Етанол от захарна тръстика 24 24 Частта от възобновяеми ресурси в ЕТВЕ Равни на стойностите при съответния начин на про­

изводство на етанол Частта от възобновяеми ресурси в ТАЕЕ Равни на стойностите при съответния вариант за про­

изводство на етанол Биодизел от рапица 46 52 Биодизел от слънчоглед 35 41 Биодизел от соево масло 50 58 Биодизел от палмово масло (при неопределен вид на техноло­ гията)

54 68

Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан в атмосферата от пресовъчната инсталация)

32 37

Биодизел от отпадни растителни или животински мазнини 10 14 Хидрогенирано рапично олио 41 44 Хидрогенирано слънчогледово олио 29 32 Хидрогенирано палмово масло (при неопределен вид на техно­ логията)

50 62

Хидрогенирано палмово масло (при технология с улавяне на метан в атмосферата от пресовъчната инсталация)

27 29

Чисто (студено пресовано) рапично олио 35 36 Биогаз от органични битови отпадъци, като заместител на при­ роден газ

17 23

Биогаз от течен тор, като заместител на природен газ 13 16 Биогаз от сух тор, като заместител на природен газ 12 15

Д. Прогнозирани разпределени приети стойности на бъдещи видове горива и течни горива от биомаса, които през януари 2008 г. не са били или са били на пазара в незначителни количества

Р а з п р е д е л е н и п р и е т и с т о й н о с т и з а о т г л е ж д а н е н а с е л с к о с т о п а н с к и к у л т у р и : „ e e c “ с ъ г л а с н о о п р е д е л е н и е т о в ч а с т В о т н а с т о я щ о т о п р и л о ж е н и е

Начин на производство на биогорива и течни горива от биомаса Типични емисии на

парникови газове (gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от пшенична слама 3 3 Етанол от дървесни отпадъци 1 1 Етанол от дървесина от енергийни култури 6 6 Биодизел, произведен от дървесни отпадъци чрез реакцията на Fischer-Tropsch

1 1

Биодизел, произведен от бързорастящи дървесни култури чрез реакцията на Fischer-Tropsch

4 4

DME от дървесни отпадъци 1 1 DME от бързорастящи дървесни култури 5 5 Метанол от дървесни отпадъци 1 1 Метанол от бързорастящи дървесни култури 5 5 Частта от възобновяеми източници в MTBE Равни на тези при съответния начин на производство

на метанол

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/59

Р а з п р е д е л е н и п р и е т и с т о й н о с т и з а п р е р а б о т в а н е ( в к л ю ч и т е л н о д о п ъ л н и т е л н а т а е л е к т р о е н е р г и я ) : „ e p – e e e “ с ъ г л а с н о о п р е д е л е н и е т о в ч а с т В о т н а с т о я щ о т о п р и л о ж е н и е

Начин на производство на биогорива и течни горива от биомаса Типични емисии на

парникови газове (gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от пшенична слама 5 7

Етанол от дървесина 12 17

Биодизел, произведен от дървесина чрез реакцията на Fischer- Tropsch

0 0

DME от дървесина 0 0

Метанол от дървесина 0 0

Частта от възобновяеми източници в МТБЕ (метил-третичен- бутил-етер)

Равни на тези при съответния начин на производство на метанол

Р а з п р е д е л е н и п р и е т и с т о й н о с т и з а т р а н с п о р т и р а з п р е д е л е н и е : „ e t d “ с ъ г л а с н о о п р е д е л е н и е т о в ч а с т В о т н а с т о я щ о т о п р и л о ж е н и е

Начин на производство на биогорива и течни горива от биомаса Типични емисии на

парникови газове (gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от пшенична слама 2 2

Етанол от дървесни отпадъци 4 4

Етанол от дървесина от енергийни култури 2 2

Биодизел, произведен от дървесни отпадъци чрез реакцията на Fischer-Tropsch

3 3

Биодизел, произведен от бързорастящи дървесни култури чрез реакцията на Fischer-Tropsch

2 2

DME от дървесни отпадъци 4 4

DME от бързорастящи дървесни култури 2 2

Метанол от дървесни отпадъци 4 4

Метанол от бързорастящи дървесни култури 2 2

Частта от възобновяеми източници в MTBE Равни на тези при съответния начин на производство на метанол

О б щ о з а о т г л е ж д а н е , о б р а б о т к а , т р а н с п о р т и р а з п р е д е л е н и е

Начин на производство на биогорива и течни горива от биомаса Типични емисии на

парникови газове (gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от пшенична слама 11 13

Етанол от дървесни отпадъци 17 22

Етанол от дървесина от енергийни култури 20 25

Биодизел, произведен от дървесни отпадъци чрез реакцията на Fischer-Tropsch

4 4

Биодизел, произведен от бързорастящи дървесни култури чрез реакцията на Fischer-Tropsch

6 6

DME от дървесни отпадъци 5 5

DME от бързорастящи дървесни култури 7 7

Метанол от дървесни отпадъци 5 5

Метанол от бързорастящи дървесни култури 7 7

Частта от възобновяеми ресурси в MTBE Равни на тези при съответния вариант за производ­ ство на метанол

L 140/60 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Минимални изисквания за хармонизиран модел на национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници

1. Прогнозно крайно потребление на енергия:

Брутно крайно потребление на енергия по отношение на електроенергията, транспорта, топлинната енергия и енергията за охлаждане през 2020 г., като се вземат предвид въздействието на мерки, произтичащи от политиката на енергийна ефективност.

2. Национални секторни цели за 2020 г. и прогнозирани дялове енергия от възобновяеми източници в електроенергията, топлинната енергия и енергията за охлаждане и транспорта:

а) целеви дял енергия от възобновяеми източници в електроенергията през 2020 г.;

б) прогнозна крива на дела енергия от възобновяеми източници в електроенергията;

в) целеви дял енергия от възобновяеми източници в топлинната енергия и енергията за охлаждане през 2020 г.;

г) прогнозна крива на дела енергия от възобновяеми източници в топлинната енергия и енергията за охлаждане;

д) прогнозна крива на дела енергия от възобновяеми източници в транспорта;

е) национална индикативна крива, както е посочена в член 3, параграф 2 и приложение I, част Б.

3. Мерки за постигането на целите:

а) преглед на всички политики и мерки по отношение на насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници;

б) специфични мерки за изпълнение на изискванията на членове 13, 14 и 16, включително необходимостта да се раз­ шири или укрепи съществуващата инфраструктура с оглед улеснено включване на количествата енергия от възоб­ новяеми източници, необходими за постигане на националната цел за 2020 г., мерки за ускоряване на процедурите по разрешение и мерки за намаляване на нетехнологичните пречки във връзка с членове 17—21;

в) прилагани от държавата-членка или от група от държави-членки схеми за подпомагане използването на енергия от възобновяеми източници в сектора на електроенергията;

г) прилагани от държавата-членка или от група от държави-членки схеми за подпомагане използването на енергия от възобновяеми източници при топлинната енергия и енергията за охлаждане;

д) прилагани от държавата-членка или от група от държави-членки схеми за подпомагане използването на енергия от възобновяеми източници в транспорта;

е) специфични мерки за насърчаване използването на енергия от биомаса, особено за мобилизирането на нови ресурси от биомаса, вземайки предвид:

i) наличието на ресурси от биомаса: както национален потенциал, така и внос;

ii) мерки за увеличаване на разполагаемите ресурси от биомаса, като се вземат предвид други потребители на ресурси от биомаса (сектори, основани на селското и горското стопанство);

ж) планирано използване на статистически прехвърляния между държави-членки и планирано участие в съвместни про­ екти с други държави-членки и трети държави:

i) прогнозно свръхпроизводство на енергия от възобновяеми източници в сравнение с индикативната крива, което може да се прехвърли на други държави-членки;

ii) прогнозен потенциал за съвместни проекти;

iii) прогнозно търсене на енергия от възобновяеми източници, което ще бъде удовлетворено по начин, различен от вътрешно производство.

5.6.2009 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 140/61

4. Оценки:

а) оценка на общия очакван принос на всяка технология за производство на енергия от възобновяеми източници с оглед изпълнение на задължителните цели за 2020 г. и на индикативната крива за дела на енергията от възобновяеми източници в производството на електроенергия, на топлинна енергия и енергия за охлаждане, и в транспорта;

б) оценка на общия очакван принос на енергийната ефективност и на мерките за пестене на енергия с оглед изпълне­ ние на задължителните цели за 2020 г. и на индикативната крива за дела на енергията от възобновяеми източници в производството на електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и транспорта.

L 140/62 BG Официален вестник на Европейския съюз 5.6.2009 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Отчитане на енергия от термопомпи

Количеството аеротермална, геотермална или хидротермална енергия, уловено от термопомпи, което се счита за енергия от възобновяеми източници за целите на настоящата директива, ERES, се изчислява в съответствие със следната формула:

ERES = Qusable * (1 – 1/SPF)

където:

— Qusable = прогнозната обща използваема топлина, доставена от термопомпи, която отговаря на критериите, посочени в член 5, параграф 4, приложени, както следва: вземат се предвид само термопомпи, за които SPF > 1,15 * 1/η;

— SPF = коефициент за прогнозните средни резултати на термопомпите по сезони;

— η е съотношението между брутното крайно производство на електроенергия и първичното енергийно потребление за производство на електроенергия и се изчислява като средно за ЕС въз основа на данни от Евростат.

До 1 януари 2013 г. Комисията установява насоки за това как държавите-членки да оценяват стойностите на Qusable и SPF за различните технологии и приложения за термопомпи, като вземат предвид разлики в климатичните условия, по-специално много студен климат.