Loi sur les brevets (SG n° 27/1993, telle que modifiée jusqu'au 20 juillet 2007), Bulgarie

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. (1) (Изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Този закон урежда отношенията, възникващи при създаването, закрилата и използването на патентоспособните изобретения и на полезните модели.

(2)

Разпоредбите на този закон се прилагат и по отношение на чуждестранни граждани и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които страна е Република България. Към чуждестранни граждани и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство. Когато има двустранен договор, прилага се това, което е уговорено в него.

(3)

(Нова ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Този закон не урежда отношения, възникващи при създаване и използване на изобретения или полезни модели, свързани с изпълнение на специфични дейности на органите на Министерството на вътрешните работи.

Изобретател (Загл. изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.)
Чл. 2. (1) (Отм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.).

(2)

(Изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Лицето, което е създало изобретение или полезен модел, е негов изобретател. Когато изобретението или полезният модел са създадени от няколко лица, те

са съизобретатели.

(3)

(Отм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.).

(4)

(Отм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.).

Право на изобретателя да бъде посочен 

Чл. 2а. (Нов ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Изобретателят на изобретение или на полезен модел има право да бъде посочван в заявката, в издадения патент за изобретение или в свидетелството за регистрация на полезен модел, както и в публикации относно изобретението или полезния модел. Това право е лично и непрехвърлимо.

(2) Патентното ведомство следи служебно за посочване на изобретателя, съответно съизобретателите, в заявката, в издадения патент или в свидетелството за регистрация.

Представителство 

Чл. 3. (1) (Изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Заявителят, притежателят на права по този закон, наричан понататък "притежателя", и всяко лице, което има правото да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по индустриална собственост. Министерският съвет издава наредба относно реда за допускане на такива представители и изискванията, на които те следва да отговарят.

(2)

(Изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Заявители, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България са длъжни да извършват действия пред Патентното ведомство чрез представители по индустриална собственост по предходната алинея.

(3)

Представителството по съдебни спорове, основани на този закон, се осъществява по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Прехвърляне на права

Чл. 4. Всички права, уредени от този закон, доколкото в него не е предвидено друго, могат да се прехвърлят.

Такси

Чл. 5. (1) (Доп. ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) (Изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За всички действия, свързани с подаването на заявка за патент или за сертификат за допълнителна закрила, производството в Патентното ведомство, публикацията за заявките, издаването и публикациите на защитните документи и поддържане на действието им, както и за вписвания в Държавния регистър на патентите и в Държавния регистър на сертификатите за допълнителна закрила, се заплащат такси по тарифа, приета от Министерския съвет. Таксите за заявяване, експертиза и обжалване на решенията на експертизния отдел се заплащат в намален размер съгласно тарифата, ако заявители са изобретателите, микрои малки предприятия по Закона за малките и средните предприятия, държавни или общински училища, държавни висши училища или академични научноизследователски организации на бюджетна издръжка.

(2)

Таксите съгласно предходната алинея се заплащат в размер 50 на сто от дължимата сума при заявки за патент, подадени с декларация за лицензионна готовност.

(3)

(Нова ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За всички действия, свързани с подаването на заявка за регистрация на полезен модел, производството в Патентното ведомство, регистрацията, издаването на свидетелство за регистрация, публикациите и продължаването на срока на действие на регистрацията, както и за вписвания в Държавния регистър на полезните модели, се заплащат такси съгласно тарифата по ал. 1. Таксата за подаване на заявка се заплаща в намален размер съгласно тарифата по ал. 1, ако заявители са изобретателите, микрои малки предприятия по Закона за малките и средните предприятия, държавни или общински училища, държавни висши училища или академични научноизследователски организации на бюджетна издръжка.

(4)

(Нова ДВ, бр. 66 от 2002 г., предишна ал. 3, изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато таксите по предходните алинеи са заплатени в непълен размер, се счита, че плащането не е извършено. Патентното ведомство може да предостави на заявителя, съответно на притежателя, възможност да плати остатъка от дължимата такса само в случаите, когато плащането може да стане в рамките на определения в закона срок. След изтичане на срока за плащане внесената сума се възстановява по молба на вносителя.

Държавни регистри

Чл. 5а. (Нов ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патентното ведомство поддържа Държавен регистър на патентите, Държавен регистър на полезните модели и Държавен регистър на сертификатите за допълнителна закрила.

(2)

В регистрите по ал. 1 се вписват съответно всички заявки за получаване на правна закрила по този закон, като редът за воденето им се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.

(3)

Държавните регистри са публични. По молба и срещу заплащане на такса съгласно тарифата по чл. 5, ал. 1 Патентното 

ведомство предоставя извлечение от тях.

Глава втора.
ПАТЕНТОСПОСОБНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЯТА

Патентоспособни изобретения

Чл. 6. (Изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) (Изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патентоспособни са изобретенията от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими.

(2) Не се считат за изобретения:

1. открития, научни теории и математически методи;
2. резултати от художествено творчество;

3. планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност и компютърни програми;

4. представяне на информация.

(3)

Алинея 2 се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за самите тях като такива.

(4)

(Нова ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Човешкото тяло на различните етапи от неговото образуване и развитие, както и простото откриване на един от неговите елементи, включително последователността или частичната последователност на ген, не може да съставлява патентоспособно изобретение. Елемент, изолиран от човешкото тяло или получен по друг начин чрез технически процес, включително последователност или частична последователност на ген, може да съставлява патентоспособно изобретение, дори ако структурата на този елемент е идентична с тази на естествен елемент.

Изключения от патентоспособност

Чл. 7. (Изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патенти не се издават за:

1. изобретения, чието търговско използване би нарушило обществения ред и добрите нрави, в т. ч. отнасящи се до:

а) методи за клониране на хора;

б) методи за изменение на генетичната идентичност на човешки зародиш;

в) използване на човешки ембриони за промишлени или търговски цели;

г) методи за модифициране на генетичната идентичност на животни, когато има опасност това да им причини страдания, без да има някаква съществена полза от медицинска гледна точка за хора или животни, както и на животни, получени чрез такива методи;

1. методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и методи за диагностика, прилагани на хора или животни, като това не се отнася за продукти, поспециално вещества или състави, употребявани при тези методи;
2. 3. сортове растения и породи животни;
1. по същество биологични методи за произвеждане на растения и животни.

(2) Нарушението по ал. 1, т. 1 не може да произтича само от факта, че използването на изобретението е забранено от законодателството.

Патентоспособност на биотехнологичните изобретения

Чл. 7а. (Нов ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патентоспособни са изобретенията, отнасящи се до продукт, състоящ се от или съдържащ биологичен материал, или до метод, чрез който се получава, обработва или използва биологичен материал, при условие че отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 1.

(2)

Биологичен материал, който е изолиран от естествената му среда или е получен чрез технически процес, може да се счита за обект на изобретение, дори ако преди това се е срещал в природата.

(3)

Изобретения, които се отнасят до растения или животни, са патентоспособни, ако техническото изпълнение на изобретението не е сведено до определен сорт растение или порода животно.

(4)

Забраната по чл. 7, ал. 1, т. 4 не се разпростира до патентоспособността на изобретения, отнасящи се до микробиологичен или друг технически метод или продукт, получен по такъв метод, ако отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 1.

Новост

Чл. 8. (1) Изобретението е ново, ако не е част от състоянието на техниката.

(2)

Състоянието на техниката включва всичко, което е станало общодостъпно чрез писмено или устно описание, използване или разгласяване по друг начин където и да е по света преди датата на подаване, съответно приоритетната дата, на заявката за патент.

(3)

(Изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Състоянието на техниката включва и съдържанието на националните заявки за патент, европейските и международните заявки за патент, за които Република България е посочена страна и които имат дата на подаване, съответно приоритетна дата, поранна от датата съгласно ал. 2, ако впоследствие бъдат публикувани в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(4) (Нова ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Състоянието на техниката включва и съдържанието на националните заявки за регистрация на полезни модели, които имат дата на подаване, съответно приоритетна дата, поранна от датата по ал. 2, ако впоследствие бъде направена публикация за регистрацията им.

(5) (Нова ДВ, бр. 66 от 2002 г., предишна ал. 4, изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Вещества или състави, включени в състоянието на техниката съгласно ал. 2 и 3, които се използват в методите по чл. 7, ал. 1, т. 2, се считат за нови, ако използването им не е включено в състоянието на техниката.

Изобретателска стъпка

Чл. 9. (Изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Изобретението има изобретателска стъпка, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката съгласно чл. 8, ал. 2 за специалиста в областта към датата на подаване, съответно приоритетната дата.

Промишлена приложимост

Чл. 10. Промишлено приложими са изобретенията, чийто предмет може да бъде произвеждан или многократно използван в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство.

Разкриване, което не влияе на новостта

Чл. 11. (Изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Разкриването на изобретението не влияе на новостта, когато това разкриване е направено в шестмесечен срок преди датата на подаване на заявката за изобретението, съответно преди приоритетната дата, и е следствие от:

1. очевидна злоупотреба по отношение на заявителя или предходния притежател на правото на заявяване;
2. излагане на изобретението на официална или официално призната изложба от заявителя или предходния притежател на правото на заявяване.

(2) Разкриването по ал. 1, т. 2 не влияе на новостта, ако заявителят декларира излагането на изобретението при подаване на заявката и в тримесечен срок от датата на подаване на заявката представи доказателства за това.

Глава трета. ПАТЕНТ

Правна закрила

Чл. 12. (1) (Изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Правната закрила на патентоспособното изобретение се предоставя с патент.

(2)

(Изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението.

(3)

(Нова ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Патентът действа по отношение на трети лица от публикацията за издаването му в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Право на заявяване

Чл. 13. (1) Правото на заявяване принадлежи на изобретателя или на неговия правоприемник. Когато правото на заявяване принадлежи на няколко лица, то се упражнява от тях съвместно. Отказът на едно или на няколко от тях да участват в заявяването или в процедурата по издаване на патента не е пречка останалите да извършват предвидените в този закон действия.

(2)

Счита се, че заявителят има право на заявяване, докато не се установи друго по съдебен ред.

(3)

Правото на заявяване на изобретение, създадено при условията на чл. 15, принадлежи на работодателя, ако той подаде заявка в тримесечен срок от получаване на уведомление от изобретателя за създаването на изобретението. В противен случай правото на заявяване преминава върху изобретателя. Правото на заявяване може да принадлежи съвместно на работодателя и на изобретателя, ако това е предварително уговорено в договор.

(4)

Когато изобретението е създадено въз основа на договор, правото на заявяване принадлежи на възложителя освен ако друго не е предвидено в договора.

(5) (Отм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Право на патент

Чл. 14. (1) Правото на патент принадлежи на лицето, което има право на заявяване съгласно чл. 13.

(2)

Ако няколко лица са подали заявки за едно и също изобретение в различно време, право на патент има лицето, подало първата заявка.

(3)

(Нова ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Ако няколко лица са подали независимо едно от друго заявка за патент за едно и също изобретение, с една и съща дата на подаване, съответно един и същи приоритет, право на патент има всяко едно от тях.

Служебно изобретение

Чл. 15. (1) Изобретението е служебно, когато е създадено при изпълнение на задължения, произтичащи от трудови или други правоотношения на изобретателя, освен ако с договора не е предвидено друго.

(2) Изобретението е служебно съгласно предходната алинея, когато при създаването му:

1. изобретателят е изпълнявал присъщите за длъжността му служебни задължения;
2. изобретателят е изпълнявал задължения извън посочените в т. 1, но те специално са му били възложени и от това се е очаквало създаването на изобретение;
3. изобретателят е използвал материални или финансови (парични) средства, осигурени от работодателя или възложителя, или знания и опит, придобити в резултат на работата.

(3)

Когато изобретението е служебно само по отношение на един или на няколко от изобретателите, съответно изпълнителите, разпоредбите на предходните алинеи и на чл. 13 се прилагат само по отношение на тези изобретатели, на техните работодатели и възложители.

(4)

Изобретателят, съответно изпълнителят, по смисъла на този член е длъжен в тримесечен срок от създаването на изобретението да уведоми писмено за това работодателя, съответно възложителя.

(5)

(Изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Изобретателят, който е създал служебно изобретение, има право да бъде посочен и право на справедливо възнаграждение, ако такова не е било предвидено в съответния договор. При определяне на възнаграждението се вземат предвид:

1. печалбата, реализирана от всички видове използване на изобретението по време на действието на патента;
2. 2. ценността на изобретението;
1. приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства за създаване на изобретението, предоставеното оборудване, материали, знания, опит, персонал и друга помощ. Възнаграждението се дължи от работодателя, а когато той не е патентопритежател от него и патентопритежателя солидарно.

(6)

Когато възнаграждението по предходната алинея, независимо дали е уговорено в договор или е определено съгласно посочените правила, е несправедливо с оглед на реално получената печалба и ценността на изобретението, то може да бъде увеличено по искане на изобретателя.

(7)

Работодателят, възложителят, изобретателят и изпълнителят са длъжни да се въздържат от действия, които накърняват правата по този член и по чл. 13.

Срок на действие на патента

Чл. 16. Срокът на действие на патента е двадесет години от датата на подаване на заявката.

Обхват на правната закрила

Чл. 17. (1) Обхватът на правната закрила се определя от претенциите. Описанието и чертежите служат за тълкуване на претенциите.

(2) Претенциите покриват не само признаците, както са изразени, но и техните еквиваленти. Един признак се счита за еквивалентен на признак, както е изразен в претенциите, когато:

1. изпълнява по същество една и съща функция по един и същ начин и постига по същество един и същ резултат;
2. за специалист в областта е очевидно, че към датата на приоритета резултатът, постиган от признака, изразен в претенциите, може да бъде достигнат чрез еквивалентния признак.

(3)

При определяне обхвата на правна закрила се отчита ограничението на претенциите, направено от заявителя или патентопритежателя в процеса на експертиза за издаване на патента или при искове за обявяване на неговата недействителност.

(4)

Тълкуването на претенциите не се ограничава от примерите за конкретно изпълнение, включени в описанието.

(5)

Рефератът не се взема предвид при определяне обхвата на правна закрила, предоставен от патента.

Временна закрила

Чл. 18. (1) (Изм. и доп. ДВ, бр. 66 от 2002 г.) През периода от публикацията за заявката до публикацията за издаване на патента се предоставя временна закрила, чийто обхват се определя от претенциите, така както са формулирани в заявката.

(2)

(Изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Закрилата по ал. 1 се предоставя с обратно действие от публикацията за издаване на патента, доколкото патентът не я разширява.

(3)

Заявителят има право да получи справедливо обезщетение от всяко лице, което без негово разрешение е извършило някое от действията по чл. 19, ал. 3 за периода на временната закрила при условие, че за това изобретение бъде издаден патент.

Съдържание на изключителното право върху изобретението

Чл. 19. (1) Изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента.

(2)

(Изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато патентът е съпритежание на повече от едно лица и между тях не е уговорено друго, изобретението може да се използва от всеки съпритежател в пълен обем, а всички останали права по този закон се упражняват със съгласието на всички съпритежатели. Доколкото друго не е предвидено в този закон по отношение на съпритежанието на патент, прилагат се правилата за съсобственост съгласно Закона за собствеността.

(3)

(Доп. ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод.

(4)

Когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др.), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия:

1. произвеждане на продукта;

2. (изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му.

(5) Когато предмет на патента е метод, патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия:

1. прилагане на метода;

2. извършване на всички действия, изброени в ал. 4, т. 2, по отношение на продукта, директно получен при използване на метода.

(6)

(Нова ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Предоставяната с патент закрила на биологичен материал, притежаващ специфични качества в резултат на изобретението, обхваща всеки биологичен материал, извлечен от този биологичен материал посредством размножаване или мултиплициране в идентична или различна форма и със същите качества.

(7)

(Нова ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Предоставяната с патент закрила на метод, позволяващ да се произвежда биологичен материал със специфични качества в резултат на изобретението, обхваща биологичен материал, директно получен чрез този метод, както и всеки друг биологичен материал, извлечен от директно получения биологичен материал посредством размножаване или мултиплициране с идентична или различна форма и със същите качества.

(8)

(Нова ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Предоставяната с патент закрила на продукт, съдържащ или състоящ се от генетична информация, обхваща всеки материал, в който е

включен продуктът и в който се съдържа и функционира генетичната информация, с изключение на посоченото в чл. 6, ал. 4, изречение първо.

Ограничаване действието на патента
Чл. 20. Действието на патента не се разпростира върху:

1. използване на патентованото изобретение за нетърговски цели с оглед на лични потребности, ако не нанася значителни материални щети на патентопритежателя;
2. използване на изобретението за експериментални или научноизследователски цели, свързани с предмета на патентованото изобретение;
1. еднократно непосредствено приготвяне на лекарство в аптека по лекарска рецепта;
1. (отм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.);
2. (отм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.);

1. използване на патентованото изобретение в чужди наземни, морски и въздушни превозни средства, които временно или случайно навлизат в земната, морската или въздушната територия на страната, при условие, че патентованото изобретение е използвано изключително за нуждите на тези превозни средства.
2. (нова ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., отм. ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.)

Изчерпване на права

Чл. 20а. (Нов ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) (В сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз) Изключителното право върху изобретението, предоставено с патент, не се разпростира върху действия със защитения с патент продукт, който е бил пуснат на пазара на територията на Европейското икономическо пространство от притежателя или с негово съгласие.

(2)

Закрилата по чл. 19, ал. 6, 7 и 8 не обхваща биологичен материал, получен чрез размножаване или мултиплициране на биологичен материал, пуснат на пазара от притежателя на патента или с негово съгласие, когато мултиплицирането или размножаването задължително е резултат от приложението, за което биологичният материал е пуснат на пазара, при условие че полученият материал впоследствие не е използван за друго размножаване или мултиплициране.

(3)

Закрилата по чл. 19, ал. 6, 7 и 8 не се разпростира върху продажбата или друга форма на търговия на растителен размножителен материал, извършена от притежателя на патента или с 

негово съгласие, на земеделски производител за селскостопанско използване. Продажбата или друга форма на търговия съдържа разрешение за земеделския производител да използва продукта от своята реколта за размножаване или мултиплициране в неговото земеделско стопанство.

(4)

Редът за прилагане на ал. 3 се определя с наредба на министъра на земеделието и горите.

(5)

Закрилата по чл. 19, ал. 6, 7 и 8 не се разпростира върху продажбата или всяка друга форма на търговия на животни за разплод или друг животински репродуктивен материал, извършена от притежателя на патент или с негово съгласие, на земеделски производител, която продажба съдържа разрешение за земеделския производител да използва животното или друг животински репродуктивен материал за целите на осъществяване на неговата селскостопанска дейност, но не и да го продава в рамките или за целите на търговска репродуктивна дейност.

(6)

Редът за прилагане на ал. 5 се определя с наредба на министъра на земеделието и горите.

Право на преждеползване

Чл. 21. Лице, което до датата на подаване на заявката за патент добросъвестно е използвало изобретението или е извършило необходимата подготовка за използването му, може да продължи да използва изобретението и след тази дата в същия обем.

Право на послеползване

Чл. 22. Лице, което след прекратяване действието на патента е използвало патентовано изобретение или е извършило необходимата подготовка за използването му, може да продължи да използва изобретението в същия обем и след възстановяване действието на патента по чл. 26, ал. 2.

Прехвърляне правото на преждеползване и послеползване

Чл. 23. Правото на преждеползване и правото на послеползване могат да се прехвърлят само с предприятието или с част от предприятието, в което са възникнали, и могат да се упражняват, без да се разширява обемът на ползването извън това предприятие.

Секретни патенти
Чл. 24. (Изм. ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г.,

в сила от 09.11.2006 г.) (1) Секретни патенти се издават за секретни изобретения, заявени от български граждани с постоянен адрес в Република България или юридически лица със седалище в Република България.

(2)

Секретни изобретения са изобретения, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация.

(3)

Компетентните органи за определяне нивото на класификация на сигурността на информацията и за премахване нивото на класификация на секретни патенти са Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.

(4)

Заявки за секретни патенти се подават в Патентното ведомство, като за дата на подаването се счита датата на получаване на документите по чл. 34, ал. 2.

(5)

За действията, свързани със заявката за секретен патент, с издаването и поддържането на секретния патент, не са заплащат такси.

(6)

По всяка заявка за секретен патент се извършва проверка по чл. 46, ал. 1. Когато изискванията са изпълнени, се издава секретен патент, върху който Патентното ведомство поставя съответния гриф за сигурност.

(7)

Жалби срещу решения за прекратяване на производството по заявка за секретен патент, взети на основание чл. 46, ал. 1, както и искания за обявяване недействителност на секретен патент се разглеждат от Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс при закрити врата. Жалбите се подават в тримесечен срок от получаване на решението, а исканията през целия срок на действие на секретния патент.

(8)

Лицето, което има право да използва и да се разпорежда със секретен патент, се определя с решение на Министерския съвет.

(9)

Когато нивото на класификация се премахне, компетентният орган уведомява Патентното ведомство за това. Ведомството съобщава на притежателя и му предоставя тримесечен срок за заплащане на таксите по чл. 53, както и на таксата за поддържане действието на патента по чл. 33, ал. 4. След заплащане на таксите патентът се вписва в регистъра на патентите и се извършват публикациите по чл.

51.

(10)

Притежателят на секретен патент може да подаде молба за проучване и експертиза след премахване нивото на класификация на сигурността на информацията. Към молбата се прилага документ за платена такса за проучване и експертиза по чл. 46б, ал. 2.

(11)

Редът за определяне нивото на класификация на сигурността на информацията и за премахването му по заявки и

секретни патенти се определя с Наредба за секретните патенти, приета от Министерския съвет.

Патентоване в чужбина

Чл. 25. (Изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Български граждани с постоянен адрес в Република България или юридически лица със седалище в Република България имат право да заявяват за патентоване в чужбина свое изобретение след извършване на проверката по чл. 45а.

(2) Секретни изобретения не се патентоват в чужбина.

Прекратяване действието на патента
Чл. 26. (1) Патентът прекратява действието си при:

1. изтичане на срока, за който е издаден;

1. отказ на патентопритежателя от датата на получаване в Патентното ведомство на писмено заявление от патентопритежателя. Отказът от патент на един от съпритежателите не прекратява действието на патента, който остава в притежание на останалите;
2. (изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.) неплащане на такси за поддържане на патента в сила от датата на изтичане на срока по чл. 33, ал. 3.

(2) (Изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патент, който е прекратил действието си поради неплащане на годишната патентна такса, може да бъде възстановен в 6месечен срок след изтичането на срока по чл. 33, ал. 3 срещу заплащане на такса за възстановяване на патента, както и на дължимата такса, в двоен размер.

(3) Патентът се обявява за недействителен, когато:

1. изобретението е непатентоспособно;

1. не е разкрита достатъчно ясно и пълно същността на изобретението;
2. патентопритежателят не е имал право на патент, което е установено с влязло в сила съдебно решение;
3. предметът на патента излиза извън съдържанието на заявката, както е подадена, или когато патентът е издаден по разделена заявка извън съдържанието на поранната заявка, както е подадена.

(4)

По искане на лицето, което има право да получи патент, патентът се издава на негово име без прекратяване на действието му.

(5)

Ако основанията за недействителност засягат само част от претенциите, недействителността е частична. Патентът продължава да действа само по отношение на останалите претенции, стига да могат да бъдат обект на патент.

(6)

С обявяването на недействителността патентът загубва действието си от датата на подаването на заявката.

(7)

Недобросъвестният патентопритежател на обявен за недействителен патент дължи обезщетение за претърпени вреди.

(8) Обявяването на недействителността на патента не засяга:

1. влезлите в сила решения за нарушаване на патента, доколкото са били изпълнени;
2. лицензионните договори, сключени и изпълнени преди обявяването на недействителността, освен ако не е уговорено друго.

Нарушение на патентни права

Чл. 27. (1) Всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента.

(2)

(Изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Лице, което предлага за продажба изделия предмет на патент, произведени от други лица в нарушение на патента, или търгува, съхранява с цел използване, или използва такива изделия, отговаря за нарушение само ако е действало умишлено.

(3)

Патентопритежателят и лицензополучателят на изключителна лицензия могат да предявяват иск за нарушение на патентни права, ако не е уговорено друго. В случаите, когато патентът е притежание на повече от едно лице, всеки съсобственик има право самостоятелно да предявява иск за нарушение на патентни права.

(4)

Лицензополучателят на лицензия по право съгласно чл. 30 и на принудителна лицензия съгласно чл. 32 може да предявява иск за нарушение на патентни права, ако патентопритежателят сам не упражни правото си на иск в шестмесечен срок от получаване на писмената покана от страна на лицензополучателя.

(5)

Всеки лицензополучател може да участва в процеса за нарушение на патентни права, когато искът е предявен от патентопритежателя. Същото се отнася и за патентопритежателя, когато искът е предявен от лицензополучателя съгласно ал. 3 и 4.

(6)

Искът за нарушение на патентни права може да бъде предявяван и от заявителя преди издаването на патента, след като е направена публикация за заявката.

Искове за нарушение на патентни права

Чл. 28. (1) Исковете за нарушение на патентни права могат да бъдат:

1. установителен иск за факта на нарушението;
2. иск за обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите

ползи;

3. иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права.

(2) При уважаване на осъдителен иск по предходната алинея съдът може по искане на ищеца да постанови:

1. публикуване в два ежедневника на решението за сметка на нарушителя;
2. преработване или унищожаване предмета на нарушението, а при наличие на умисъл и на средствата, с които е извършено нарушението.

Право на информация

Чл. 28а. (Нов ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) При нарушение на патентни права по искане на ищеца съдът може да разпореди информацията за произхода и мрежата на разпространение на продуктите, с които се нарушават правата, да бъде предоставена от ответника и/или от всяко трето лице, което е:

1. разполагало с тези продукти в търговията;

2. посочено от лицето съгласно т. 1 като участник в производството, изработката или разпространението на продуктите.

(2)

Информацията по ал. 1 включва имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други предишни притежатели на продуктите, предполагаемите търговци на едро и дребно, както и информация за произведените, изработените, доставените, получените или поръчаните количества, както и цената на тези продукти.

(3)

Информацията по ал. 1 и 2 може да бъде използвана и за целите на наказателни производства.

(4)

Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението й е несъразмерно на тежестта на нарушението.

(5)

Всяко лице, което поставя върху продукти или върху техните опаковки маркировка от такова естество, че да създаде впечатлението, че продуктите са защитени с патент или са обект на заявка за патент, или всяко лице, което използва маркировка от такова естество в материали с рекламен или информационен характер, е длъжно при поискване да предоставя незабавно информация относно патента или заявка за патент на всяко трето лице, което има правен интерес от това.

Тежест на доказване

Чл. 29. Когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 5, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов.

Лицензионна готовност (лицензия по право)

Чл. 30. (1) (Доп. ДВ, бр. 66 от 2002 г.) По молба на заявителя или патентопритежателя и при условие, че той не е предоставил вече изключителна лицензия за изобретението, то може еднократно да се предложи публично за използване.

(2)

Молбата на заявителя или патентопритежателя трябва да съдържа декларация, че той разрешава на всяко лице да използва изобретението при условията на неизключителна лицензия срещу задължението да му се заплаща справедливо лицензионно възнаграждение.

(3)

Декларацията по предходната алинея се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(4)

Лицензополучателят може във всеки момент писмено да се откаже от лицензията, като уведоми за това патентопритежателя.

(5)

Поставянето на патентованото изобретение под режим на лицензионна готовност (лицензия по право) води до намаляване на годишните патентни такси с 50 на сто, с изключение на вече платените.

(6)

Патентопритежателят може по всяко време да поиска писмено прекратяване на лицензионната готовност (лицензията по право). Оттеглянето на декларацията за лицензионна готовност се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство и води до загуба на правата по предходната алинея.

(7)

Оттеглянето на лицензионната готовност няма действие спрямо вече предоставени или поискани лицензии.

Договорна лицензия

Чл. 31. (Изм. ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Заявеното или патентованото изобретение може да бъде предмет на лицензионен договор.

(2)

Чрез лицензионния договор може да се предостави изключителна, неизключителна, пълна или ограничена лицензия.

(3)

(Доп. ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Изключителната лицензия трябва да е изрично уговорена. Лицензодателят по договор за изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право сам да използва лицензираното изобретение само ако това е изрично уговорено в договора.

(4)

Лицензионният договор има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в регистъра на Патентното ведомство.

(5)

(Изм. ДВ, бр. 45 от 2002 г., отм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Патентът като обект на обезпечение

Чл. 31а. (Нов ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патентът може да бъде обект на обезпечение по граждански иск.

(2)

Обезпечението се вписва в Държавния регистър на патентите по молба на една от страните по иска.

(3)

Молбата трябва да съдържа данни за притежателя на патента и за лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, данни за патента номер и наименование, и вида на обезпечителната мярка. Към молбата се прилага документ, с който е учредено обезпечението.

(4)

Обезпечението има действие по отношение на трети лица от публикацията за вписването му в Държавния регистър на патентите в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Патентът като обект на особен залог

Чл. 31б. (Нов ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патентът може да бъде обект на особен залог.

(2)

За вписването на особения залог в Държавния регистър на патентите се прилагат разпоредбите на чл. 26 31 от Закона за особените залози. Когато патентът е съвместно притежание, за вписването на особения залог се изисква писменото съгласие на всички съпритежатели. На залогодателя се издава удостоверение. До два месеца от вписването се извърша публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(3)

Залогът има действие по отношение на трети лица от публикацията за вписването му в Държавния регистър на патентите в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Патентът в производство по несъстоятелност

Чл. 31в. (Нов ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патентът се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на неговия притежател.

(2)

Когато патентът е съпритежание, ал. 1 се прилага в съответствие с дела на съпритежателя.

(3)

Когато патентът е включен в масата на несъстоятелността, този факт се вписва в Държавния регистър на патентите по разпореждане на съда и се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство до два месеца от вписването.

Принудителна лицензия

Чл. 32. (1) (Изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато заинтересовано лице е направило неуспешни опити да получи договорна лицензия от притежателя при справедливи условия, лицето може да поиска от Патентното ведомство да предостави в негова полза принудителна лицензия за използване на това изобретение, ако е налице поне едно от следните условия:

1. изобретението не е било използвано в продължение на 4 години от подаването на заявката за патент или на три години от издаването на патента, като се прилага срокът, който изтича покъсно;
2. в сроковете по т. 1 изобретението не е било използвано в достатъчна степен за задоволяване на националния пазар, освен ако притежателят докаже уважителна причина за това.

(2)

Молителят по предходната алинея трябва да докаже, че е в състояние да използва изобретението в рамките на исканата принудителна лицензия.

(3)

(Нова ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Извън случаите по ал. 1, принудителна лицензия може да се предостави, когато общественият интерес налага това, без да са водени преговори с притежателя на права върху защитеното с патент изобретение.

(4)

(Предишна ал. 3, изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Принудителна лицензия може да се предостави в полза на притежател, чието изобретение е предмет на покъсен патент и влиза в обхвата на друг поранен патент, ако притежателят на поранния патент отказва да предостави лицензия при справедливи условия, когато изобретението предмет на покъсния патент, представлява важен технически прогрес от съществено икономическо значение в сравнение с изобретението предмет на поранния патент. Притежателят на поранния патент има право на кръстосана лицензия при разумни условия за използване на изобретението, претендирано в покъсния патент.

(5)

(Предишна ал. 4, ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Принудителната лицензия може да бъде само неизключителна. Тя може да бъде прехвърлена само заедно с предприятието, в което се използва изобретението предмет на такава лицензия.

(6)

(Предишна ал. 5, ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Принудителната лицензия може да бъде прекратена, ако получателят в едногодишен срок от предоставянето й не е пристъпил към подготовка за използване на изобретението. Във всички случаи принудителната лицензия се прекратява, ако в двегодишен срок от предоставянето й получателят не е започнал да използва изобретението.

(7)

(Нова ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Обхватът на принудителната лицензия се определя от целта, за която тя е предоставена.

(8)

(Предишна ал. 6 ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Принудителна лицензия не се предоставя в полза на нарушител на патента.

(9) (Предишна ал. 7 ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006

г.) В двустранни и многостранни договори, по които страна е Република България, могат да се предвидят и други условия за предоставяне на принудителна лицензия за патентопритежатели от държавите, участващи в такива договори.

(10)

(Нова ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Получателят на принудителна лицензия дължи на притежателя на патента възнаграждение.

(11)

(Нова ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Принудителната лицензия се прекратява, когато отпадне основанието за нея.

(12)

(Нова ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Редът за предоставяне и прекратяване на принудителна лицензия се определя с наредбата по чл. 55, ал. 3.

Принудителна кръстосана лицензия

Чл. 32а. (Нов ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Когато селекционер не може да придобие или да ползва право върху сорт растение, без да наруши поранен патент, той може да поиска принудителна лицензия за неизключително използване на изобретението, защитено с патента, доколкото лицензията е необходима за използването на сорта растение за целите на правната му закрила, при условие че за това бъде заплатено съответно възнаграждение. Когато такава лицензия бъде предоставена, притежателят на патента има право да получи кръстосана лицензия за използване на защитения сорт при справедливи условия.

(2)

Когато притежател на патент за биотехнологично изобретение не може да го ползва, без да наруши поранно право върху сорт растение, той може да поиска принудителна лицензия за неизключително използване на защитения сорт растение, при условие че за това бъде заплатено съответно възнаграждение. Когато такава лицензия бъде предоставена, притежателят на защитения сорт има право да получи кръстосана лицензия за използване на изобретението при справедливи условия.

(3)

Лицето, поискало издаване на принудителна лицензия по ал. 1 или 2, трябва да докаже, че:

1. е направило безуспешен опит да получи договорна лицензия от притежателя на патента или на сорта растение;
2. сортът растение или изобретението представляват значителен технически прогрес от съществен икономически интерес в сравнение с изобретението предмет на патента, или защитения сорт растение.

Такси за поддържане действието на патента Чл. 33. (1) (Изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.) За поддържане

действието на патента се заплащат годишни патентни такси, като за начало на всяка патентна година се счита датата на подаване на заявката за патент, а първата патентна година започва да тече от тази дата.

(2)

(Изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Годишната патентна такса за всяка следваща патентна година се заплаща предварително найкъсно в последния ден на месеца, в който изтича предходната патентна година. Плащането не може да се прави за повече от една патентна година.

(3)

(Изм. ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Патентът запазва действието си при неспазване на срока по ал. 2, ако до шест месеца след изтичането на този срок патентопритежателят внесе дължимата такса в двоен размер.

(4)

(Нова ДВ, бр. 66 от 2002 г., доп. ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Годишните патентни такси до вземане на решение за издаване на патент и таксата за текущата патентна година се заплащат едновременно с таксите за издаване на патент и за публикация за издаването на патента в съответствие и при условията на чл. 53. Когато текущата патентна година изтича в тримесечния срок по чл. 53, се заплаща и таксата за следващата патентна година.